Аз още пазя символа "безкрайност",
белязахме си с него любовта,
отдадохме се на света и - тайнствен,
безкрили носехме се над света.
Ти, знаеш, първата любов ми беше, ...
В онзи ден, когато...
ме погледна с пъстрите си влюбени очи,
хвана ме нежно за ръката,
и една по една се сбъдваха моите мечти.
В сърцето ми настъпи вечна пролет, ...
Понякога, не често, но наяве
светът навън ме плаши от безцветност,
но не че ще се дам, а и не трябва!
Ще го обагря може би в куплети.
На масата нахвърлям всички карти ...
Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...
Красива, непобедима,
слаба ще е всяка фраза... всяка рима...
Родина... в горещо лято или в мразовита зима...
Родина... година след година...
оставам тук! Не ще замина... ...
Събуждам се от аромата на кафе!
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина... ...
Героите във мен са уморени,
един след друг окапаха без дъх
от битки със любов несподелена,
остана им да бъдат просто плът...
И само аз по пътя продължавам, ...
Целият ми свят събран е
във три сияйни детски личица,
във три гласчета звънки кат‛ камбана,
във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.
Моите съкровища безценни, ...
Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...
Поспри! Недей така ме гледа!
Приеми ме, каквато съм - такава:
непокорна, борейки се за победа,
но борбата за любов си заслужава!
И недей забравя, че не си единствен ...
И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...
Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче — ...
Вече не искам, но те сънувам,
Дълго ще помня тези очи.
Дълго със въглен ще те рисувам,
Макар да бледнеят твоите черти.
Бяхме щастливи много отдавна, ...
В спомените всичко се съдържа,
там е болката, тъгата, примирението
в настоящето е празно, пусто
остана само огорчението.
В спомените всичко е различно ...
Интимното желание превърнато в страст.
Елегантна вечер в думи пълни с власт:
"Желая те със страст и искам твоето тяло!
Твой ще бъда твой, а ти – моя изцяло!"
Виж как лесно се разтурва
Времето, когато плаче.
Есента превръща в урва
Листите на жълтите и обезлюбени сирачета
Омаломощени и полегнали пред моя дом. ...