Вкусът от казаното някак си... горчи
Но по е вкусен от на премълчаното.
Във ледено студените води
опора някаква е... на предателите рамото.
Дори когато вътре в мен гори ...
Когато любовта е на привършване,
а устните ни сухо се разделят...
макар и всичко да е свършило,
да споделим последната неделя!
Тогава, ти отключи с очи вратата, ...
Хваната в мощната десница
на силен спазъм. В себе си роден
и боледуван удар от плесница,
в болезнен шепот на прокълнат ден.
Превъплътена в тлееща светулка, ...
Нещастието прави ме щастлив.
Единствено, то кара ме да пиша.
Дори и всяко вдишване да е
по-трудно от преди. И всеки ден
по-сив да бъде от предишния. ...
Днес, докато свалях украсата от елхата, се сетих за теб.
По същия начин трябваше да разкарам чувствата... От ТЕБ
По традиция догодина пак ще наредя гирляндите,
както винаги.
А ти ...
Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето, ...
Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен
Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен
Но тежкото бреме ще носиш ли?
Да бъдеш душа на поета
Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема ...
Би ли ме обичал повече,
ако съм една идея по-въздържана
и не излизам от очертанията, в които съм поставена,
aко не обърквам подредения ти свят
и съм една идея по-смислена, ...
Свещ запалена в сърцето ми гори,
душата дава ми любов когато ми е тежко.
Годините. За тях ненужно е да се спори́,
да чувствам, да живея искам по младежко.
Когато някои иска да направи равносметка, ...
Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето, ...
Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...
Не знаеш колко сълзи изтекоха от очите ми,
не знаеш колко болка събраха гърдите ми,
нарани ме както никой друг,
разби света ми за секунди, като глинен съд.
Сега събираш и лепиш парченца, ...
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Вивалди композира за сезоните,
а ти ги носиш в твоя дух и кръв.
Стоя, притихнал, плахо под балкона ти
с надежда все за тебе да съм пръв! ...
Кога сум без тебе
и парталите и свечените облеки
без проблем можат да ме проголтаат
мислејќи на тебе испарувам
и го ширам својот круг на непријатели ...
Един вълшебен миг – тъгата ми прегърна...
Озарена от новия ден по-светлия път ще поема!
Начало на нови надежди които в душата изгряват,
че светът ще се събуди и ще бъде обичан и бял...
И няма назад да се обръщам, където миналото ...
Аз, човекът – Робин Петканов,
Ви пиша от близкото бъдеще, че станах Човек.
За Квалифициран потребител – курс финансов отлично изкарах
и изкъртих клеймото – нерентабилен субект.
От сега нататък – да пазарувам на воля ще мога. ...
Теб ще чакам аз, зная,
теб ще искам от тук та чак до края.
Ела, да изгоним в сърцето зимата,
искам да усетя твойта ласка, най-милата.
Ти ела, да стопиш ледовете, ...
Изгубен съм и пръснат на парчета,
ядат от мислите ми гладни псета.
Късат ли късат места сочни,
не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.
Нека проклинат и нека се давят, ...
Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,
Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,
Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…
Окачени на чардаците на Битието.
Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум, ...
Със стъпки немощни на изранени стъпала
пристъпва тя за път пореден
По прашната пътека към портичката вехта на Градината,
нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,
що със сили сетни стараят се да я открехнат, ...
Бъди на цветето опора!
Бъди фар морски за милиони хора!
Бъди звънецът на комар в сърцата празни!
Бъди светец сред хиляди съблазни!
Бъди ти първий слънчев лъч! ...
Ето че, избяга от ръцете ни,
като блус в магия прегръща ни...
и не може вече да се отрече...
на свободата в полет се отдаваме...
Някой вече ни предупредиха, ...
И ето, че откриха, причината за рака,
и тя била познайте - скрита под мустака.
Това установиха, учени дузина,
това е - казват те - научна медицина.
Припев: ...
Когато майски рози не цъфтят
и Слънцето зад облаци се крие,
тогава птиците в небето не летят,
а на човек от мъка иде му да пие.
Когато тънем в тишина гробовна ...