Преди да дойдеш аз вече те обичах!
И образ - светъл сътворих сама,
в мечтите си от песни за обичане
които ти някъде и някому си пял.
Като звучна мантра облякох се във тях, ...
Над Витоша е изгревът смълчан,
изгражда своя смисъл битието.
Разклаща се един самотен чан
под бялата брадичка на козлето.
До него дреме старият пастир, ...
Остра болка като волтова дъга,
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...
Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...
Понякога ще казвам: "Остани!"...
А, друг път: "Махай се, върви си...!"
Недей ме пита, истински боли...
Реална търся, нагледал съм се на актриси...
Какво, като красива си, желана?! ...
Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...
Нечакано и нечакащо, времето тихо
изтече в канала на нашите желания…
Съдбата пое своята тягостна роля –
прилежно наложи часът за раздяла!
Прошепваш ми тихо словата за сбогом, ...
Обичаш, копнееш, даряваш любов,
тъгуваш и плачеш, и раждаш се нов.
Отново обичаш от цяло сърце,
а после оставаш със празни ръце.
Върви кръговратът, наречен любов. ...
Искам да ви покажа моят кънтри стих.
В годините на промени го редих.
Взимах цвят и шарки от живота,
скубех нишки от хомота
и редих, редих, редих... ...
Българийо моя! Велика земя на герои.
Тринадесет века носиш своето име.
С Аспарухови, с кръв закалени устои,
в битки рязана,
оставаш до днес неделима. ...
В сблъсъка на женските хормони
афекта се заражда по естествен път
търсещи, това което никога не се намира,
недоволството е константна величина.
Промяната е задължителна терапия, ...
Създадена със зрънце демонично,
душата ми роди се в лицемерен свят.
Светлина обвита във сатенен плат,
свети тя от другите различно,
гасне бавно сред мнимо и безлично. ...
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш.
Под земята заспах, и покълнах през късната есен, ...
В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...
Докосна ли и ти - тъй нежното сияние,
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание, ...
В очите ти надеждата намирах...
Когато долу бях, когато нямах сили и умирах...
Дадох ти всичко онова, което ми поиска... Което беше мое...
Но сякаш все не ти достигаше, все питаше човека в сянка кой е...
Времето било пари... ...
Безшумно светлината чезне лъч след лъч,
бавно потопява се света във тъмнина,
прашен, морен крача през тревата,
по пътя към тъмната гора.
Лек повей нежно листата разтреперва, ...
Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...