Poesía de autores contemporáneos
Късно лято 🇧🇬
На есента в синьото небе
ти си геометрическия му център,
ти си магнитната буря,
разтуптяла сърцето ми, ...
Има ли 🇧🇬
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...
Сред виолетовите нотки на нощта 🇧🇬
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...
Пенсионерска 🇧🇬
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен т ...
Танцът на Есента 🇧🇬
с кръшно тяло в ритъм стар
заплува.
Като нестинарка по жаравата
върви, ...
Изкуството да бъдеш гъска 🇧🇬
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...
Втори шанс 🇧🇬
пред нас е пустеещ и тъжен перон.
Прелистихме заедно петдесет календара,
"уморени коне" сме, като след маратон.
Житейски закон – какво да се прави, ...
Когато 🇧🇬
и дните му бавно минават,
добрата ни дума къде е?
Ех, упреци само остават...
Душа 🇧🇬
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...
Вино 🇧🇬
ти отново идваш,
за да направиш виното,
червеното и бялото.
Гроздето, ...
Пролет 🇧🇬
а ти си леко затоплен,
гледаш шибаните ми глезени
и мечтаеш за пролет.
Ти 🇧🇬
колкото и да звучи жалко.
Чувството на самота го има при всеки,
колкото и да те обвиняват, че това са заради твоите грешки.
Всеки допуска грешки, важна е поуката от тях, ...
Танцувай с мене рокендрол 🇧🇬
Танцувай лудо, без контрол
на дансинга и в ритъм – двама,
и с лудост в погледа, голяма!
Танцувай с мене, до зори! ...
Пазителят на птици 🇧🇬
покорно съблякъл последната радост
в приют за бездомни – разбит тротоар,
завоят по който те спъва и падаш...
Но пътник за Горе, надвил слабостта, ...
Петкан 🇧🇬
но от тях не се страхувам.
Страхувам се от хората,
страх ме е от... нечовешкото.
Живея като Буратино, ...
Мракът 🇧🇬
Да го срещнеш и да го прегърнеш.
През тревожния му, безутешен праг
в себе си да можеш да се върнеш.
Трябва да познаеш своя мрак. ...
Защото 🇧🇬
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.
Защото ме превърна във изкуство, ...
Порцеланови кукли 🇧🇬
Плътни устни от искрящи червила, порцеланови кукли уж със душа!
Пластовете фондьотен прикриват нещо, да
си изкуствен не е красиво, а изглежда смешно.
Вече няма естествени хора, гримовете станаха на всички нас опора!!! ...
***** 🇧🇬
рапсодия във светло синьо.
Отваря се небето
и пада пух от ангелски криле.
Разтварям се във тази нежност ...
Характери, характери... 🇧🇬
Характери, характери... / 1/
Характери в съдби,човешки
познати са, но Хипократ
ги е класифицирал вещо ...