Как да ти изпратя любовта си?!
В малък стих за теб написан от сърце
извезан посред нощем с звездните ръце?
В пакет голям с подаръка дълго желан
или рапанче малко с морски дъх мечтан? ...
Потънал е перонът в тишина -
на тази гара вече влак не спира.
Обрасли са и плочките с трева,
из нея само вятър галопира...
Свидетел ням е пустият перон, ...
Казваше,
че съм първата, на която приготвяш вечеря,
за която говориш пред близки приятели,
на която разказваш за отминало „вчера“,
която допускаш да докосне душата ти. ...
Не ме търси във страстните куплети,
с перото си сърцата не докосвам.
Безименна, сред хиляди поети,
опасна жар отдавна аз не нося.
Горя с друг огън – огън на покой, ...
Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.
Красиво момиче, частица от рая, ...
Ти идваш в есента ми. Невъзможен.
И всичките отминали лета
те гледат и ревниво, и тревожно
как ти у мен събуждаш любовта.
Защото никой нямаше сърцето ти, ...
Докога? Докога ще те викам?
Зная, че гласа ми вятърът отвява
и дали в твоето сърце ще спре?
Докога ще идваш във съня ми,
ще събуждаш спомени и чувства, ...
Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.
От сълзѝ са изваяни моите устни.
Всяка нежност от мене избяга далече,
а сърцето ми няма тъгата да пусне.
Знам, напомнят очите ми минали страсти, ...
Автор: Генка Богданова
Ръката ми със твоята флиртува,
любовен танц разнежена танцува.
Целуват пръстите ми пръсти мили
и в тях се гушват, топлина открили. ...
Казват, че лятото си отива.
Аз събирам още усмивки
Наивно по детски си пазя твоите целувки.
Казват, че денят намалява.
За мен и теб, тогава слънцето изгрява. ...
Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост,
разсъблечи ме и страха ми изхвърли
овехтялата ми дреха ти разскъсай.
истината е в мене скрита, ...
Последна цигара догаря,
затваря се една врата, последна страница
от книга създадена за любовта.
Последна цигара догаря,
в сърцето няма дори вече тъга. ...
Морето пак е приказно красиво,
но някак тъжно плискат се вълните,
до вчера ме прегръщаше игриво,
сега студено блъска се в скалите.
Най-синьото запазило за края ...
Имам сила – Мощния е с мен!
Имам вяра – с мен е всеки ден!
И надежда имам – няма да умра!
За наследство ми се пази вечността!
Имам радост – Бог обича ме! ...
Как се случи така, че да бъда
всепризната от Рим куртизанка?
Произнесли дребнава присъда,
всички гаснеха в моята сянка.
На любовните трепети жрица, ...
На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта, ...
Не плачи, майко Българийо, не тъжи,
отдавна ги няма твойте герой,
опустяват плодородните, земите твои!
Народът топи се, добрият човек вече не важи,
работи до късно, но отдавна не блажи. ...
Обичам да живея с истинските хора,
в пътеката си хляба с тях да го деля!
Приятелска ръка за всеки миг опора,
да дам и да приема, и със нея да горя!
Сърцата им любящи без резервно да прегръщам, ...
По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга.
С гълъби трошици ще деля.
А на вятъра ще съм любимата съпруга.
Вода ще пия сутрин от росата. ...
От сън ме буди моята с целувки
и после нежно темето ми гали...
От тези тъй възбуждащи милувки
настръхвам цял и мигам на парцали...
Пристъпва с „па-де-дьо” из двора конят!... ...