Ден за размисъл у мене днес настана!
Що ли става тъй,
в джебеца си кинти все да не намирам
и в дома от работа се щом прибирам,
като джихадистки талибан въоръжена, ...
Седи на тротоара, свита тъжно до улука.
Така решила е, ще чака купувачи тука.
Студен вятър косите ѝ грубо разрошва,
снежинки рисуват бавно дантела разкошна.
Обаче улиците мрачни бързо опустяват. ...
Влече ме да съм волна и свободна птица,
разтворила във синия окъпан небосвод,
своите крила на нежна жрица,
обичала и жадна за любов...
Влече ме да витая в небесата, ...
Дестинация туризъм
За бъдеще светло на нашата нация
предлагам туризъм като дестинация.
Страна туристическа нека да станем,
експреса към бъдното навреме да хванем. ...
Кървавото е на мода напоследък,
гарнирано със кръст и полумесец.
Молитвите не водят до напредък,
човешкият живот щом е посечен.
Народите разделят се на маси, ...
Поклон вам, отправен доземи,
целувам ви и прося опрощение.
Тез старчески ръце с толкова следи.
Останали са само в забвение.
Годините минава, а кожата линей, ...
Срещнах те миналата година,
през пролетта. А сега чакам
отвън в студа да се появиш със
цветя в ръка по случай деня на любовта.
Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори ...
Осъзнах, че съм идиот егоистичен,
на всяка се предлагам във анфас,
представям се като поет лиричен,
а всъщност съм си най-обикновен глупак.
Вървят след мене много пеперуди, ...
Как да спра и да не мисля за тебе.
Как да отмина край тебе със затворени очи?
Как в съня си да спра да те виждам.....
..Как от сърцето на другата да те завърна?
Как да спра да се радвам, че те има на този свят? ...
Не си мечтая за Парижка пролет,
тя – моята, провинциалната ми стига,
два щъркела ще съм доволна
в гнездото си ако пристигнат...
Два гълъба невинни да загукат ...
Не вярвам на пророците фалшиви –
единствен Съдник може да е Бог!
Родени ли сме, мъртви или живи,
не го решава някакъв "пророк"!
Не вярвам, че от името на всички ...
По времето от нищото до пет
очакваме петел да се събуди.
Пасем овце, обмисляме сюжет -
две сенки - сомнамбулно луди.
Виж, изгреви ще има и след нас. ...
Косите побеляха ти без време,
усмивка на лицето не изгря...
Да можех аз от други да я взема,
на тебе, мамо, да я подаря!...
Със укор никога не ме погледна ...
На майките
До тебе бях в последните ти дни, когато спря сърцето ти да бие,
и с болка склопих скъпите очи, но кой сълзите мои ще изтрие,
тъй както някога, когато бях дете, притиснал се до топлата ти пазва,
запазил спомена за галещия глас, как приказки омайни ми разказва. ...