Небето е настръхнало до сиво,
а аз по памет там рисувам слънце,
във ранно утро мрачно и сънливо
посявам някъде щастливо зрънце.
Вилнее бурен вятър сред полята, ...
Знаеш ли, болката няма име.
Няма въздух в лабиринт от бягане.
Слепецът вижда като прилеп,
китарата издъхна от отлагане.
От дялкане на приливи и отливи ...
На масата видях консерва с боб.
Позабравена, но още в срок на годност.
Пробих я с отварачката и хоп –
дочух аз шепот някъде отдолу:
– Тихо! – Шшшт! – Дали е безопасно да излезем? ...
Бели и червени кончета завържете,
на любими хора, мартенички подарете,
да са живи, да са здрави и да са с късмет,
а по кошари и градини – много берекет.
Баба Марта с шепа надежда подарява, ...
ШЕСТ ПО ЦЕЛЗИЙ
Р. Чакърова
Като в Събота, шести, съвсем неглиже и рутинно
се промъква нахално единствена съботна мисъл...
Не допускам, че идва след обед невинна ...
Съставен от ноти, разпръснати в хаоса.
Такъв е животът – сгрешена симфония,
написана наяве, като абстракт,
синтезиращ единствено наш‘та ирония.
Петолинието е тяло, а пък нотите – чувства. ...
Докосни ме, като вятър във нощта,
чакам те неистово желана,
погали ме, както бриз погалва планина,
целуни ме и ме обуздай с любов за двама.
Вкусвам те със жадните си устни, ...
Тичаш, ветре, през поля и гори!
Неуморно по пътя си тичаш.
Не те плашат нито скали,
нито океанските бурни вълни.
Но, когато задъхан, уморен и утихнал, ...
Наистина ли няма те?
А сякаш вчера бе и гледах устремено в очите ти,
Дланта гори ми още,
Гласът звучи в ушите ми…
Образът не избледнява и времето не заличава… ...
Когато пъкълът във мене победи,
настава мрак и мраз... безвремие...
Залязват слънце и луна...звезди,
а казват дебнело от някъде, спасение...
И казват още:" Силен си, върви!", ...
Отведи ме, където лекуват с обичане раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...
Недей да ме гледаш! Не съм пила жива вода.
Кръвта ми мастило е нощем и пише поеми,
надигат се сенки ръмжащи в очите на бебе-сърна,
моретата носят предсмъртния зов на сирени.
И шепнейки тихо молитви превръщам се в дим, ...
Позволих си да те виждам, без да те гледам,
и във видението създадохме взрив светлина
Събирахме мъдростта на стотици животи
и ги разтваряхме в чистотата на деца.
Позволих си да мечтая за рая по изгрев ...
Опитвам се стихът ми да звучи човешки,
с най-точните си думи всеки да докосва.
Почти е сигурно, че правя много грешки.
Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...
А моят стих обикновени дрешки носи, ...
Сега душите и на двама ни кървят,
и носят своя тежък отпечатък.
Защото не остана вече път –
да открием днес красиво любовта си.
Да се любим с дъх в морето от сълзи, ...
В тиха случайност, когато не вярваш,
с поглед, след шумния ден ще потърсиш
дъното, стиснало твоята яркост,
хванало в обръч гласа ти и гърлото.
Мисли ще тръгнат – от тъмното призраци, ...
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Вълните на нощта са черно-бели
илюзии, пулсиращи подкожно,
дозирани самотно в опустели
нюанси на кармична невъзможност. ...
Родино моя, аз съм част от тебе
и трудна участ с теб съпреживях.
В тегоби, битки и подеми
по дългия ти път със теб вървях.
През времето пренесох древен огън. ...
Венец от детелини ще направя,
на Гергьовден,с него, ще закича -
мойта именичка! Нека да я слави
Светѝ Георги, да я пази и обича!
Дух и сили, с шепи да ѝ дава , ...
Също като коледни звездички,
усмивките са грейнали, на всички!
Блясък свети в очите, щастлив,
след първия и плах аперитив!
Масата отрупана е със салати - ...
Исках вратата бяла да отворя
и теб, бабо, отново да заговоря!
Да имам възможност една едничка,
отново да пием следобедно кафе
сред голямата градина от кадифе! ...