Този устрем на душата, който говори,
тихичко, викащо, пеещо, всякакво...
и със всичко показва живота в себе си...
Когато се питаме или измъчваме,
когато се радваме и ненужни са отговори... ...
Понякога с годините отлагам
мечта голяма да осъществя.
Усилия и време често влагам
за доста незначителни неща.
Дали защото казват: „Тъй си трябва!“ ...
Любов ли си? Или си нещо скрито?
Любов ли си? Или си свобода?
Ако си любов, ела при мене тихо,
за да чуем всяка малка тишина.
Любов е нещо искрено и нежно. ...
НЕБОЖЕСТВЕНО
Р.Чакърова
Аз съм винаги там, все съм там - накъдето погледнеш.
От ръждиви капчуци сълзя и попивам в земята.
Аз съм жълта монета в протритото джобче на беден. ...
Страшно е, когато човек е наранен,
когато не е живял щастливо.
Когато не си чул в живота си думите любовни.
Когато не е усетил нежността на хората и времето.
Боли, когато душата плаче и жадува. ...
Не желая пред името си титла и чин,
достатъчно ми е едно звание кратко,
да чувам от моите дъщеря и син
с любов да ме наричат татко!
Достатъчно ми е, без да бъда генерал, ...
В спомена си още пред очи ми насълзени,
макар пространство, време и безкрай да ни дели,
лика ти майчице усмихва се в сърце ми,
запечатан там завинаги, неотменимо.
В мигове на изпитания, ...
Сам-сама съм аз в света,
лутам се самотна през деня.
Сама съм... Една скитница в нощта.
Самотна като птица в клетка...
Прикована сякаш съм в решетка. ...
ПРЕДИ СЪНЯ
Преди да се смрачи и влюбените двойки
да търсят таен смисъл в падаща звезда;
преди морето кротко за сън да се отдръпне,
загърбило и хора, и дневна суета; ...
СЪБАРЯНЕ НА ДИВИЯ ПЧЕЛИН
В градинката под храстите жасмин –
напролет който с цветове ни радва,
незнайно как съзидаха пчелин
златистокрили бродници из ада. ...
Аз пишех... А ти внасяше дървата.
Редеше ги – пред старата ни къща.
Аз знам... че ще си тръгнеш, от Жената.
Ала, при Поетесата – се връщай!
Рисувам те... Но думите ми бягат. ...
Не искам такива приятели,
сещащи се за мен, само като деятели.
Не искам такива приятели,
мислещи зло, елементарни мечтатели.
Изпитващи завист, омраза, ...
Като че беше вчера, ми се струва.
Куртката - тъмна, шапка с монограм,
емблемата на бялата ми блуза
и всички знаци, атрибути там...
В училищния двор - измит, просторен ...
Тъга случайна тихо пропълзя,
промъкна се виновна сянка в мрака,
издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака…
Бездомен спомен тайно в мен се скри, ...
Предметно-веществен, върти се света,
наглед хармоничен, завършен и траен,
създаден преди милиони лета...
Но колко е малък в простора безкраен!
В човешкото тяло заключен, духа ...
Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс
около ос, която свива свойта брънка ...