Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Дали 🇧🇬

Дали ще мога пак да се събудя,
и вперил поглед в синьото небе,
от утринния въздух, дробовете да напълня
и да си кажа, ДА - мен нищо няма да ме спре,
надеждата не може и не трява да умре.

Петър_Максимов

Poesía » Filosófica

2016-11-03T12:56:33+02:00 606 1 2

И ето ти дочака със своите очи да видиш 🇧🇬

И ето ти дочака със своите очи да видиш умирането на света.
След него друг роди се, възкръсна сякаш нов от пепелта.
Грешки стари да поправи, това бе неговата цел
и начало ново да постави, отвъд стария предел.
Но ето че така не ще да се получи, ...

Rasha

Poesía

2016-11-03T12:23:08+02:00 939 1

Шепот в гърдите ми сгушен 🇧🇬

Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?
Пропаст ми зейна в душата.
Дълги и страшни минути
нямо кръжат в циферблата.
Няма те, няма... Къде си? ...

djudjii

Poesía

2016-11-03T12:14:56+02:00 2.7K 26 30

Кратко щастие 🇧🇬

Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.
Неусетно изниза се времето - ...

vega666

Poesía

2016-11-03T12:11:08+02:00 1.4K 8 17

Пред раздяла 🇧🇬

Седни пред мен за два коняка
и кротко да се разберем.
Раздялата ще ни е яка,
а може да се разберем...
В очите нека се погледнем ...

koli4a

Poesía » De amor

2016-11-03T11:43:57+02:00 507 1 4

Есенна прегръдка 🇧🇬

Тихо златокосата есен
залюля ме в нежна прегръдка
и запя пленителна песен,
носеща спасителна глътка.
Съзрях дъждове в очите ù ...

Веси_Еси

Poesía

2016-11-03T11:42:52+02:00 1.3K 3 15

Потърпевш 🇧🇬

и ми тежеше
щастието ли беше?
и ме извиси!?
толкова ли далече
да отидеш си съгласен? ...

helpmepaintthestars

Poesía

2016-11-03T11:40:43+02:00 558 1 2

Като сонет 🇧🇬

КАТО СОНЕТ
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!... ...

HristoSlavov

Poesía » Otra

2016-11-03T11:39:48+02:00 643 1 1

Прощалните думи на мама за свободата 🇧🇬

ПРОЩАЛНИТЕ ДУМИ НА МАМА ЗА СВОБОДАТА
Тези тъмни фасади и дворчета с кичести ружи
с мен говориха дълго в часа на презрялата есен.
Бях до мама, положил главата си в нейните скути,
и се вслушвах в гласа ù – уморен, неспокоен, унесен. ...

slavi2002

Poesía » Otra

2016-11-03T11:38:13+02:00 1.5K 3 7

Криле 🇧🇬

Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.
Лежа сред прозрачни воали ...

BuRn_AliVe

Poesía » Otra

2016-11-03T11:36:04+02:00 766

Орелът, ти и ангелската аз... 🇧🇬

Орелът, ти и ангелската аз...
Във огнения дъжд затичах боса,
валеше от небето тишина,
сърцето ми изгаряше въпроса
дали съм още твоя светлина. ...

Melanie

Poesía » De amor

2016-11-03T11:35:18+02:00 510 2 6

Любов като на децата. 🇧🇬

Ах, как приличаш ти на цвете,
сиянието ти привлича ми очите,
като празник душата грее,
като птица в небосвод
сърцето в мен лудее. ...

edmona

Poesía » De amor

2016-11-03T11:31:13+02:00 1.3K 1

Нощ под звездите 🇧🇬

Нека звездите за теб сияят,
нека те огрее хубава луна,
че две очи за теб мечтаят -
за теб, жена.
Че ти си хубава мома, ...

hcs

Poesía » De amor

2016-11-03T11:30:19+02:00 468 1

Блещукат песъчинки, блещукам и аз... 🇧🇬

Направи ме щастлива, но ме изостави.
Направи ме щастлива, но ме изостави пак.
Щастлива съм и се удавих.
Не ме съди за другия ти свят.
В другия ти свят съм снежно цвете. ...

limeruna

Poesía

2016-11-03T11:29:21+02:00 496 2 3

Слуга и владетел 🇧🇬

Бях Вятър... Слушай ме сега.
На мен подвластни бяха времената.
Летях напред, пътувах и назад.
Епохите ми бяха свободата.
Преминах през какво ли не - ...

Crazy-Loca

Poesía

2016-11-03T11:17:31+02:00 1.4K 5

Раздяла 🇧🇬

Някой раздели се с някого.
Стъпки газят сухите листа.
Пали си цигара и нанякъде
тръгва - да изпрати любовта.
Крачи, пуши, мисли си: ...

GodsBlues

Poesía

2016-11-03T11:14:42+02:00 708 2 5

The perfect time 🇬🇧

The perfect time for walking is when the night comes down,
when there's no sunlight, shining on your way;
the beautiful is when, though except a harm,
you just enjoying that alone now outside stay...
Soulbanshee

SoulBansha

Poesía » Otra

2016-11-03T11:12:50+02:00 1.6K

Черна Зима 🇧🇬

Във мрак всичко потъва.
Спасение няма.
Сянка поглъща душата.
Сърцето попада в бездънната яма.
Дъждът се излива. ...

МарияБоянова

Poesía

2016-11-03T11:10:49+02:00 929 2 2

Влюбена жена 🇧🇬

Градчето дъх забравя да поеме,
тя щом по улиците се яви.
И времето престава да е време –
часовникът не иска да върви...
Надуват перки градските плейбои ...

Роби

Poesía » De amor

2016-11-03T07:25:25+02:00 871 3 5

На нашите деца 🇧🇬

На Дорето и Сашо
Години ще минават,
в спомените ще отиват,
и новото ще идва с всяка нова
и то ще прави своя белег, ...

BELOBRAD

Poesía » Filosófica

2016-11-03T00:58:55+02:00 967 1

Малка, нежна любов 🇧🇬

edmona

Poesía » De amor

2016-11-02T12:19:39+02:00 732

Денят с теб 🇧🇬

Магическа любов ми подари,
събрала всички земни тайни,
съкровище от чувства и мечти
сред музика и палави игри.
Вълшебно слънце сгря душите, ...

Alastor

Poesía » De amor

2016-11-02T10:53:24+02:00 1.1K 1 2

Ноември 🇧🇬

Ноември е тъжен.
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича, ...

galaxi

Poesía » Del paisaje

2016-11-02T10:50:32+02:00 2.6K 5 9

Безсъние 🇧🇬

на "колегата"
Дали от стари времена легендата твърди,
че ако някой хортувал, мислил е за теб,
дори не чул сплетните, но ухото ти черви...!
Малка фейо, ...

Шани

Poesía

2016-11-02T10:48:05+02:00 495 1 1

Въпроси 🇧🇬

Въпроси
Мрежа от тънки лъжи,
скъсани бели надежди.
Прошката колко тежи?
Белегът става ли нежност? ...

Tzvetna

Poesía

2016-11-02T09:31:30+02:00 641 1 3

Под асмата 🇧🇬

Мирише ми вече на джибри,
минавайки днес под асмата.
Разклащат се моите фибри
от сладкото на миризмата.
На вино ми тука мирише ...

koli4a

Poesía » Otra

2016-11-02T09:24:57+02:00 619 5

Тежък кръст 🇧🇬

Аз ще си нося кръста, а ти носи своя.
Отговорността, която търсиш не е моя.
Напред. Напред само, напред и нагоре –
всъщност дълбаем в дъното и само говорим.
На шести в шестък, с две думи, тъй да се каже, ...

BlackWizard

Poesía » Civil

2016-11-02T09:23:34+02:00 599

...И те искам 🇧🇬

...И те искам
От пусто в празно погледи преливат,
зареяни из шумното гъмжило.
Илюзия за някаква щастливост
се впива в умовете като жило, ...

RositsaChakarova

Poesía » Otra

2016-11-02T09:18:19+02:00 556 1 2