Poesía de autores contemporáneos
Издръжлив 🇧🇬
и непробиваем дори.
Да имам броня за всичко,
за хорската завист и злоба,
за сплетни отровни, ...
Бесове 🇧🇬
природата когато си почива,
внезапно ме нападат бесове,
доброто в мен тогава си отива.
Извеждат ме отвънка на хоро ...
Моят живот 🇧🇬
Моят живот е в твоите очи
в мекотата на ръцете ти,
в силата на прегръдките ти
в ласките на гласа ти, ...
Това, което не ти казах, когато си тръгнах... 🇧🇬
Не понесох туй що ми даде ти.
За себе си мислех, но не и за теб...
И просто те оставих сам-самин.
Не можех да приема любовта ти ...
Парадокс 🇧🇬
стихове,
за да покажем колко много
обичаме?
Нима наистина ...
Уморих ли се!? 🇧🇬
страхът да възпирам в мен
и в бермерни пътеки да тъна,
поела в светлият ден...
Уморих ли се обич да търся ...
Театър. 🇧🇬
излезе актьорът и прониза тази нищина.
Дума след дума завладя сърцето на всеки,
а след всичко това се показа и тя.
Излезе красиво момиче със стихия, ...
Прошка 🇧🇬
прошка, та прошка.
Тя била скитница бяла –
броди като гаврошка.
Чака да ѝ продумат ...
Безсмислено зелено 🇧🇬
озаряваща всичко край мен,
като страстна, прекрасна мечта,
като блясък искрящо зелен.
*** ...
Corrosed heart 🇬🇧
no more want to see your face.
It's impossible to try to break me,
when already made a space.
The debris are now cliffs and stones, ...
Стъпка по стъпка 🇧🇬
Стъпка по стъпка, крачка след крачка,
вървим, Животът си отминава,
житейският часовник дните ни отброява.
Да го изживеем истински си заслужава! ...
Вдъхновение 🇧🇬
да пиша за ръцете ти, които
безсънно нощем ме превръщаха в творение,
забравили, че трябва да ми се наситят.
Очите ти след тях да нарисувам, ...
За двора ми на село 🇧🇬
На село двора ми е райската градина,
спасих го с копане на гадната трева.
О, радвам му се аз по не една причина,
че раснат в него мойте семена. ...
Всяка вечер... 🇧🇬
Всяка вечер те виждам в звездите
и танцуваме помежду им...
Всяка вечер палтото ми
са твоите целувки... ...
Самотно 🇧🇬
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме ...