Poesía de autores contemporáneos
От слънчевото време... 🇧🇬
нежност ме обзема.
Давам да ме галят,
разрошват и лигавят.
Светя и прегръщам. ...
Може би 🇧🇬
Може би този път, този едничък път,
ще сваля всяка преграда на разума.
Може би този път, за едничък първи път,
ще бъда господар на мечтите, на съдбата си. ...
Ескиз за чайка, тръни и пера 🇧🇬
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
С луна в ръката 🇧🇬
Само преди миг ми се струва
спусна се слънцето по дългото многоточие,
избухна и залезът и взе да палува.
Пристъпвайки с бавни стъпки от изток, ...
* * * 🇧🇬
с птиците
и полетях...
към земята.
Пътят ли им пресякох?
Нека бъде тъмно 🇧🇬
Нека бъде тъмно, за да не видиш дупките в моите мечти.
Нека бъде тъмно, за да не видиш празнотата в душата ми.
Нека бъде тъмно, за да не чуеш вика на тъгата ми.
Нека бъде тъмно, за да не видиш чернотата в мен. ...
Надежда от пепелта 🇧🇬
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...
Белязани 🇧🇬
се мъчим да заспим...
Белязани от тайни грешни срещи
в мечтите искаме да полетим...
Белязани от грешки на желание, ...
Болнодушие 🇧🇬
и разтърсват пластовете на живота...
Накъде вървим - безпътни, болнодушни?
С празноверие, с надежда идиотска...
Размножават се отровите и болките... ...
* * * 🇧🇬
от сън щастлив,
ръцете ти по-нежни
от залеза красив,
нима била си моя, ...
Делнични истини 🇧🇬
Делнични истини,
сред много лъжи,
малки, но истински,
а ти, сърце - не тъжи. ...
Погалена 🇧🇬
В сърцето ми ще зейне празнота!
Един живот от хиляди години
не стига ми за теб и любовта...
За премълчани срещи споделени, ...
Бели макове 🇧🇬
си отдаваме хладни въздишки
в сапфирено лунен трептеж.
Рубинените залезни пръски
са нашият любовен разгар ...
Лятно утро 🇧🇬
от изток проблясват лъчи.
Изгрява зора, хоризонт аленее
и птичата песен звучи.
Кристална свенлива роса ...