Poesía de autores contemporáneos
Раздяла 🇧🇬
осиротяват в мрака
на перона сив.
Парливи сълзи
мокрят сивия му прах, ...
Научи си урока 🇧🇬
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...
Художник 🇧🇬
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
Тя си отива 🇧🇬
и е много красива
с тая рокля на пъстри цветя.
Тя така ù отива,
че макар и свенлива ...
Събиране на сезоните 🇧🇬
над облаци, разрошили косите си.
А слънцето от сенки е превзето -
преглъща недоволно и лъчите си.
А утрото белее от сланите ...
Мъгла 🇧🇬
В мъгла непрогледна,
ръка непозната сочи.
Път от тръни железни,
шепоти дяволски сладки. ...
Утро ми 🇧🇬
Заради това, то вероятно не е (и няма за цел да бъде) издържано
правописно или дори правоговорно.
Ако смятате (или не смятате)
че творението е достатъчно благозвучно ...
Безплощадност 🇧🇬
Насилвана, отблъсквана, превита...
пред „Цар Освободител“ тя стои.
На прага на епохата родила
химерата „Отворени врати“. ...
Буреносно 🇧🇬
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.
Валеше с дни. И давеше земята. ...
Смарагдови сълзи 🇧🇬
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
Любов като храм 🇧🇬
новите потури –
щял да се явява
пак на две матури!
Той е кримка стара – ...
Да бъдеш Човек 🇧🇬
Да бъдеш, да бъдеш Човек!
Но в мрака на свойте мисли отровни,
ти сякаш бягаш от мен...!
Защо са тез думи? Думи раними! ...
Черешкина радост 🇧🇬
и сменили си дрешките.
Наоблекли премени
целинички червени.
Всяка трепка, играе – ...
Великолепието на природата 🇧🇬
Светът, в огледало така вълшебно
от перлена роса, къпан се оглежда.
Вълшебството за всички е потребно
и е извор непресъхващ на надежда. ...
Открадната любов 🇧🇬
споменът за теб е още жив,
открадната любов е тази нашата,
като живота, буен, див.
Красотата на света, невидима е тя за мен, ...