Poesía de autores contemporáneos
Бих желал да умра... 🇧🇬
просто тъй, във съня си.
Без земетръси...
Тихо. Безболково.
Без да товаря ...
По-кой 🇧🇬
към свишето
с очи
завърнати навътре
три- ...
Едно цветче 🇧🇬
неща от свиден час.
Така си го запазих
във спомена и аз.
Треперещо и свежо, ...
Завръщане към истината 🇧🇬
RemaTe
Мечтай за нея, когато си сам,
а тя те очаква винаги там.
Не спирай за миг, дори да боли, ...
Подай ръка... 🇧🇬
Благодаря!
Подай ръка на есента!
Тръгни със нея из гората.
Послушай кротко песнта, ...
Реквием за корени и дънер 🇧🇬
дървото почва да съблича.
Без свят на пролет и утеха
отчаяна си тръгва птицата.
И с реквиеми получути ...
Ново, друго 🇧🇬
Обичам те до болка, но искам да
докосвам други, нови...
Уж си ми достатъчна и ме
обичаш безрезервно, ...
В гората 🇧🇬
Бавно крачи вече есен през гората.
Листи пъстроцветни вятърът размята.
Музика вълшебна клоните люлее
и всяко листенце своя песен пее... ...
Свобода 🇧🇬
да усещам мирис на роса...
Аз обичам луната посивяла
нощем да сияе в моята коса...
Аз сънувам птича свобода! ...
(Гр)ад 🇧🇬
Прекарах в него страшно много дни!
И знам, че ти не искаш да признаеш,
но всъщност там се учих да съм тих!
Да чувам (сутрин), как растат житата, ...
Машала 🇧🇬
крава от телето си да суче,
но научи много политици
как да лъжат хорските главици,
да ги пълнят с голи обещания ...
На моя любим 🇧🇬
защо сънят от теб страни,
защо ръка в мойта вплиташ в тишината,
аз знам защо, не говори!
Познавам те добре, и страховете ти познавам, ...
Ти 🇧🇬
Отиде си със слънцето и лятото, от моите обятия забягна ти.
Обичах те, сърцето ти аз до полуда. Жадувах както ме жадува ти.
Ръка протегнах да те спра – не стана, обърна се и тръгна ти.
Листата бавно сипят се във жар горяща, но студ пос ...
В кръчмата... 🇧🇬
... Е?... И!... Наистина ли продължава
животът ни?... То кой ли помни!...
Съсипаха една държава,
а нямало било виновни!... ...