Poesía de autores contemporáneos
Нарисувай ми сърце 🇧🇬
че четката и моливът пред теб се кланят.
Казват имаш дарба, но кажи ми ти,
можеш ли, можеш ли, питам те, кажи!
Искам едно едничко сърчице да драснеш, ...
Нарамила сака 🇧🇬
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах. ...
Кадър 🇧🇬
когато съм пред бащината къща,
когато съм пред родната врата,
когато спомените, детството завръщат.
По-светла от звезда е мисълта, ...
Краят на въжето 🇧🇬
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...
Властта е на сезони... 🇧🇬
и театърът е на големия екран,
костюмът лъскав всеки ден се свива,
а вие пак си грабите без срам.
И навяро часовникът на ръката ви тежи, ...
Зид 🇧🇬
Копнежите – на вятъра отидоха,
надеждите – изтляха до една
и тъжен като празна мида
лежа, изхвърлен на брега. ...
Пролетно стихотворение 🇧🇬
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат. ...
На булеварда 🇧🇬
че на Руски започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят...“ (М. Белчев)
*** ...
Фрагментарно 🇧🇬
RemaTe
Парчетата живот събрал
от матовото тройно огледало
и трите образа в един - ...
Уморена 🇧🇬
когато съм уморена и сама...
В сърцето си аз те скривам,
за да не узнае за нас света...
Искам в твоята прегръдка силна ...
Танка 🇧🇬
не бързай, слънце!
Останаха толкова
непосрещнати изгреви,
неизпратени залези.
* * * 🇧🇬
безмилостно я тъпчеха, брутално,
и ти поиска да се приютиш при нея,
а после ме остави безпощадно.
Преодоляла всички страхове, ...
Нощта постели меки кичури 🇧🇬
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...
Ръба на скалата 🇧🇬
поглеждам,
мълча,
птиците шепнат молитви в гората.
Крайна съм, ...
Ако има (К)рай 🇧🇬
без значение дали пиян в канавка,
на кръст разпънат от свойте врагове,
или като зеленчук на болнично легло -
През последните стотина удара ...
Дихотомия 🇧🇬
да си доволстващо животно
или недоволният
човек...?
Живо куче ...
Ода на училището 🇧🇬
обител на гнета и глупостта,
обръщам се към теб със жива вяра,
че моят стих (небрежен на места)
ще каже истината, що мнозина ...
Вятър 🇧🇬
Нима повярва: Че съм Бог?
Видяла си снега? В косите!
Че също вярвам във добро!
Но знаеш ли, че аз не мога ...
Затова го направих... 🇧🇬
мракът пълзи по гърба ми.
Факла, подайте насам,
моля, бъдете разумни.
Извинете, не мислих, а мразих. ...