Poesía de autores contemporáneos
Мъжете, които... 🇧🇬
Ивайло Терзийски
Мъжете, които така и не ме заобичаха…
На пръсти преминах край тях, да не ги предизвикам…
А те до един си приличаха, как си приличаха… ...
Идват, идват силите на мрака! 🇧🇬
от природните бедствия
Чуйте... идват силите на мрака!
Пъплят без посока и без път!
Винаги готови за атака, ...
Тук до мен бъди 🇧🇬
виждам аз едничка светлина,
към мен където протяга се сама
твоята нежна ръка.
Да се достигнем заедно ...
Жива съм 🇧🇬
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето, ...
Имай/ш най-красивата жена! 🇧🇬
Че прекрасно съм се лакирала днес ми каза,
а вчера за блузата ми направи комплимент,
ще изглеждам прекрасно, щом ме забелязваш
и никога не пропускаш някакъв акцент... ...
Последно време 🇧🇬
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края. ...
Сърца от лед 🇧🇬
Сърца от лед
Като празно платно са дните напред
и вместо четка, скалпел държим.
В сърцата се врязва, а те са сякаш са лед, ...
В очите ти аз виждам твоя страх 🇧🇬
страхуваш се от себе си най-вече.
Ще се превърнеш може би във прах,
ще се стопиш като мъгла в тиха вечер,
без да си познала любовта, ...
Mъртви хартии 🇧🇬
за помрачени, безсмъртни складове за алкохол и розова гротеска.
Любовникът скърца неубедително.
Лесно запомняща се мелодия,
обикаля безразсъдно и гъделичка нетърпеливите. ...
В тъмното 🇧🇬
И мисля, и не мога да съм друга
Седя във тъмното, издишам
И искам, а не мога да си тръгна.
Дъждът навън ме провокира ...
Възможност 🇧🇬
Увлечена от синевата в небето!
Обгърната с вълните на полето!
Повишават ударите на сърцето!
Умът ми до къде достига? ...
Утрешния зимен ден 🇧🇬
денят се скрива уморен.
Със черна риза и нощта
гаси на слънцето свещта.
Изскача нощната луна ...
Лебед 🇧🇬
един за теб, един за мен, а после,
после са достатъчни и две очи,
да ме разказват тихо нощем …
Да чертаят всяко късче „мен“, ...
Потребен си 🇧🇬
и преседна във гърлото мекият залък.
Прекоси тишината кварталната котка,
като сянка, която се движи нататък.
От прозореца важно съседът ме гледа, ...