Poesía de autores contemporáneos
Благодатният четвъртък 🇧🇬
... шестодневът свърши като сериал в неделя.
Следва - нашето стълпотворение.
Идем си при тебе, отче, с буса в шест, последния,
но преди честта – къщата си ще разтребя ...
Годините 🇧🇬
по лицата ни
годините...
Оплешивяват не само
мисли и коси... ...
Кинжално безвремие 🇧🇬
Във Африка - децата скелети.
Земята на импулси се тресе.
Бели робини. Мафиотско време.
Мулета пренасят дрога. ...
Борбата 🇧🇬
Вървиш след своя зов резонен,
по пътя сблъскваш се с „реликви”.
Веднъж приет, веднъж изгонен,
се сещаш за прасето с тикви. ...
Времето 🇧🇬
и при изгрев, и във здрач,
през пролуките наднича -
неизбежен кръговрат!
Не почива, галопира! ...
Дует 🇧🇬
Нежно целунат, любя те в стих -
вятърно свиря обречен.
Пръснат в косите ти месеца скри
тема от лятната вечер. ...
Огнен конник 🇧🇬
Огнен конник запрепуска
над полета и гори.
Палещи искри заспуска –
всяка живинка се скри. ...
Все пак 🇧🇬
какво към мене толкоз те влече?
Изгубваше си погледа по мене,
но никога до теб не ме прие?
Ревнуваше ме лудо и до ярост, ...
Моите въпроси 🇧🇬
не бос, по джапанки,
тихо ме обгръща здрача,
настъпва час за гатанки...
Само че, те са за децата ни, ...
Старата ракла 🇧🇬
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея, ...
Размисли 🇧🇬
Понякога стараем се до болка
да бъдем честни в своето откровение.
Понякога стараем се до лудост
да бъдем смели в нечии очи. ...
Едно кратко стихотворение, вдъхновено от Йовкова творба 🇧🇬
от болестта на змията
и духом, и телом сломена.
Лежи настрана, в небето гледа момата,
сякаш горе ще съзре бялата лястовица свята. ...
Лозница 🇧🇬
Лозницата, снага извила,
поглежда пътната врата,
но няма никой, там на двора
пресъхнала е старата чешма!