Poesía de autores contemporáneos
Обсебваща 🇧🇬
На раздяла, да ти кажа само:
Не успя да оцениш
тялото, което цяло
любовта ти подари! ...
Моята есен 🇧🇬
Измълчавам тишината
И сълзата изплаквам.
В есен. В моята есен,
в която обичам, ...
От вчера до утре 🇧🇬
а утре преповтаря мойто днес.
Робуваме на някакви минути,
а всъщност сме в безкраен интерес.
Най-истинските облаци са сиви, ...
При Баба 🇧🇬
Който е на две,
няма портмоне,
мама му купува
с татко си общува, ...
Спящата красавица 🇧🇬
Застигната от черна магия, застина –
остана тук само болка – ледена зима.
"Столетието” не веднъж отмина,
щастието покрай нея не премина. ...
Хазартна молитва... 🇧🇬
Хазарт играем със Съдбата
в страстта необуздано-луди,
но тя променя правилата
и в крайна сметка вечно губим!.. ...
Комедийно 🇧🇬
Любов ли бе да го опиша
или нежен послеслов?
А ето там, тъй силно диша
покрай тебе моята любов. ...
Тук* 🇧🇬
отново нищо ново нямам да ти кажа:
отдавна мразя правилата на играта-
тук думите ни си остават смъ(р)тни
но знаеш ли с каква любов ги чакам ...
Звездна енигма 🇧🇬
Запалва се небесният фенер
огрял до блясък звездопада.
Извират чувства без предел.
Люлее се небето с изненада. ...
Sunless 🇧🇬
простирам ръка към тази светлина.
Думите спират,
тишината говори,
очите забравят, ...
Побъркана работа 🇧🇬
и почна много рано да тъмнее.
Когато се събудя сутринта,
зад облаците слънцето се смее.
Някак неестествено е в мен. ...
Сълзите никого не връщат 🇧🇬
оставам в бягащите надалеч листа,
с движенията на птиците - тихи
ще те гледам и възпявам в есента!
Ако някой ден зовът те стопли - ...
Кой 🇧🇬
а не като цървули” Момо Капор
Кой ще държи ръката ми, когато остарея
и ще ме води бавно през този шумен свят?
Косите ми ще милва, макар и побелели ...
Чудо ли е!? 🇧🇬
Усетих те. Видях те чрез душата.
Докосна ме със вятърен рефрен.
Доказа, че те има в светлината.
След толкова молитви ти дойде. ...
Недей 🇧🇬
да съдираш кожата си.
И недей ми казва, че няма да плачеш.
Плачи, събери целия океан в очите ти
и недей ми казва, че аз съм причината, ...