Poesía de autores contemporáneos
Предсърдие, което се забавя 🇧🇬
увехна в мен забравена тинтява.
Пресъхна вярата, заспала тихо
на дънера на тялото ми ялово.
Презирам нощите. И пращам дъх ...
Споменът 🇧🇬
Спомен след спомен...
Сълза след сълза...
Защо стана така?!
Защо замина си сега?! ...
И даже стиховете пишем мълчешком 🇧🇬
едно ревливо, мрънкаво Мълчание
и нагло настанява себе си
помежду двама ни, не пита...
И бавно ни превръща във съседи, ...
* * * 🇧🇬
*Отново и отново ще умирам, за да открия, че животът е неизчерпаем*
Пътуване.
Към онзи Миг, когато всичко ще е минало -
Живота, Любовта и... Светлината. ...
Зачатъци на дъга 🇧🇬
всяко чувство - удвоява се...
със теб и е изкуство
за превръщане
на вопъла в предчувствие ...
Игра на рими 🇧🇬
Тъй ми казва кака Вярка:
"Всичко трябва да е с ..................
Гошо има навик лош -
кара я през куп за ............... ...
Изход* 🇧🇬
хора и думички
фрази на път
мъкнат в торбичките
своята скръб ...
Отровна 🇧🇬
отровна река.
Вглеждам се наоколо
само Тишина.
Докосвам очите си - ...
Калиакра 🇧🇬
В старо време във страната вилнял нашественик жесток.
И в градовете, и в селата, народът ни бил просто в шок.
Пленил врага девойки горди, във пещера покрай морето -
красиви, мили и чаровни, да ти се скъса чак сърцето. ...
Звезда 🇧🇬
Някой е откраднал звездата ми нощес!
Събуждам се и гледам: няма измама!
Така е! Звездата ми я няма!
Ами сега? Какво да правя? ...
Свят III 🇧🇬
Познавам те, навъсен Свят корав,
чертите ти познавам из основи,
знам правилата ти, знам твоя нрав,
гнева ти знам и ласките сурови. ...
Думи в срички 🇧🇬
мечтите някак са излишни
и цветове като че ли че няма,
а думите са само в срички.
С тебе спирам някак до средата ...
Пролетен семеен диалог 🇧🇬
Как искам да се любим до забрава.”
ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.
От шока е навярно... не ми става...”
ТЯ: „Навън ни мами весел месец май ...
Нека съм жива!!! 🇧🇬
Аз те целунах... ти се усмихваше.
Аз те прегърнах... тъй се притиснахме.
С пръсти рисувах ореол по телата ни...
Ти ме докосваше нежно. И някак си ...
За тебе, Македонийо 🇧🇬
За тебе жалим, Македонийо!
Жестоки тирани те заграбиха.
България много за теб е страдала.
Най-близък и роден български край! ...
Любов на думи 🇧🇬
безпътна, бездиханна, невъзможна,
с изкуствен блясък в стиховете свети,
надъхана с безчувствена тревожност!
Превърнала се в паметник изящен – ...
Ръце 🇧🇬
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива ...
Позитивно 🇧🇬
и за злото се превръщаш в щит,
към живота постепенно се завързваш
а и той през тебе се забързва -
като вълна през сателит...!
Проклятие като съдба 🇧🇬
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...
Натюрмортът на една душа 🇧🇬
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...