Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...
("Пролет моя, моя бяла пролет" – Н. Й. Вапцаров)
Искам да повярвам, че си жива,
Пролет моя. Нека те открия!
Да ме жàри младата коприва.
Да ме грабне твоята стихия. ...
Тревожно-неспокойна моя пролет,
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови, ...
Аз отново съм объркана и съм сама, на
Бог се моля, лутайки се във нощта.
Вярвам, ще намеря светлина,
гледам през тунела мрачен, но в
далечината е мъгла - не виждам нищо... ...
Челото ми тежи от толкова безплодие,
гърдите ми държи в плен толкова безводие.
Без семе за мечти останал съм зад веждите,
изсъхнаха почти в сърцето ми надеждите.
И стиснал ме е лих сезон в такава скоба, че ...
Рисуват птици във небето свободата,
окъпани в сияние от мека нежност.
Трепти в пространството юздата
на времето като снежинка от безбрежност.
Рисуват сила птичите ята в небето - ...
За да остане пътят, трябват и мостовете.
И сянката, и тихата чешма.
И късче хлебец нейде из джобовете.
И в стомната мълчаната вода.
За да го има пътя, трябва да обичаме - ...
Лудостта на поета – вихрогон необуздан.
Лудостта на поета - удар с боздуган.
Лудостта необятна, тежко е да си избран,
да изказваш чувства и да оставаш неразбран!
Лудостта на поета се крие в душата! ...
Има и такава тишина, полегнала
върху пухен дюшек, със златна кожа,
буба копринена,
справедлива, внушаваща истини,
тишина, която без да иска ще те превърне ...
Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно – ...
Той майсторски ме блъсна по завоя,
(отнякъде все трябваше да почна).
Животът ми – привикнал на порои,
отново ми се случва… с точност.
А аз - не толкова добра и мъдра, ...
ОТПЕЧАТЪК
Момиче красиво, по детски игриво, вземи от живота каквото поискаш; оглеждай се зорко, разгръщай полека
и стъпвай на пръсти по свойта пътека! Нещата са винаги и тежки и леки -
от теб ще зависи как ще ги теглиш. Любов нека срещнеш, че Чудо велико
е дар да обичаш и бъдеш обичан! Посоката вярн ...
Ти пи ли от чашата сутрин вода;
събрах росата на горска поляна.
А как спа, добре ли прекара нощта;
одеалата постелих по-меки от пяна.
Килимът, по който стъпваш - ...
Навън е цъфнала велика пролет
и слънцето се къпе в синева,
танцуват птичите ята на воля
и в мен напират истински слова.
Навън е спряла синьо-бяла пролет, ...
За мъртвите остава тишината,
догаряща във свещи… По Задушница…
Пречиства ли тревогите Земята?!
Дори зората странно е заслушана
във този миг, през който се прощаваме. ...
Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех... ...