В памет на Янко Димов
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани. ...
Котаракът...
Тъй случва се, че след подялба един нещастен все остава.
На теб се мелницата падна, на мен пък котката ни стара.
Ще грабна своите парцали, да търся синьото си лято.
Че тук от хората ще прося, а мойта чест я пазя свято. ...
Живеем в сбъркана държава –
това е ясно като две и две.
Ако така животът продължава,
нещата не отиват на добре...
Днес мутрите пак правят политика. ...
След всяко "откъсване"...
След всяко "откъсване" знай любовта ми
е дваж по-силна и истинска!
Не се колебая да искам ли още
и още, и още пак същото. ...
Всеки ден с маска вървях.
Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,
студен, с дъх остър като нож.
Бях малко дете,
бях безгрижна, ...
Какво са годините? Някаква сума
събрала и тъжни, и радостни дни.
Не може дори и прецизната гума
и ред да изтрие. Остават следи,
които показват живота реален - ...
Содомия или Две?
А за мойта красота само птиците говорят.
Те гугукат във нощта.
През прозореца отворен
префюфюква със крила морна птица със наморник. ...
ЛУННИ УТРИНИ, СЛЪНЧЕВИ НОЩИ
Има ласкави дни, потопени в златиста омая,
с катедрални пространства, с трогателно-синьо небе,
със мъхнати слънца в безметежната вис на безкрая
и златист хоризонт, като златно църковно кубе. ...
Страшно маце по улицата крачи -
хем висока, хем на токчета, хем руса.
Джуките надула, със ботоксче, значи
и не може нищо, вярвай, да ù куца.
Чак гащите се виждат - къса ù полата, ...
Живеем в свят на расово сквернение
и всеки плюе кожата на другите,
със зли езици, пълни с обвинения...
А да ти кажа ли как ме боли от думите!?
До вчера бях и аз една от белите, ...
Не искам да знам кой си, нито откъде идваш.
Не искам да знам и защо те обичам толкова силно.
Достатъчно ми е само да те виждам за миг поне,
за да изпълниш със светлина и топлина сивия ден,
толкова хладен, самотен и пуст... ...
В такава нощ звездите са огромни,
копнеят, следват своя нежен зов!
В такава нощ неземни пеперуди
отправят страстно порива си нов!
В такава нощ със Тебе да сме луди ...
Всичките песни ми напомнят за теб,
всичките стихове сякаш аз съм ги писал,
в тях героя лиричен съм аз най-отпред,
а пък ти си единствено в моята мисъл.
Всичките улици още с теб ги вървим, ...
Аз пролетя с пролетта на върхарите,
с далечните синьо-зелени гори.
Далече избухват дъги от пожарите
и блясват над чудния остров - Пирин...
Аз гледам спокойно на изток Родопите ...
Едва ли
.................................................
Под дробната черта на хоризонта
отплува корабът на аргонавтите.
Остана да се блъска в кея океанът ...
Сега си някъде далече, търся те, но тебе вече няма те.
Всичко преживяно връща се за миг и пак умира.
Душата ми те вика, но ти сякаш бягаш, нарочно нараняваш ме.
Липсата ти ме убива, разяжда ми душата и сърцето ми умира.
Защо изобщо срещнах те, защо изобщо любих те, защо изобщо влюбих се. ...
Когато ми казваш, че ме обичаш,
искам времето завинаги да спре
и потъвам в твоя поглед - разсъбличащ,
като вълна на разбушувано море.
Разбила се във ненаситните ти ласки, ...
Отвъд тъгата чака ли спасение?
Ако, дано не го разочаровам.
Стоножка съм (със щръкнали съмнения)
на брод, през който с мъка преминавам.
Боли ме вятър северно копнежен. ...
Когато днес си тръгва любовта
прегърбена от спомени и грешки,
помахай ù на входната врата
с молитва друг, там някъде, да срещне.
Седни до мен на каничка кафе, ...