Poesía de autores contemporáneos
Бременна тишина 🇧🇬
Ако нямаш,какво вече да кажеш,
по-добре е,малко да помълчиш,
Тишината ще отсее важното
и душата ще утеши. ...
"Сбогом моя голяма Любов!" 🇧🇬
Нещо неизречено
на глас
застана плътно между нас.
За мене ти не бе готов. ...
Мъжете не плачат 2 🇧🇬
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...
А бирата ми Господ ще плати 🇧🇬
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума, ...
При мен остани 🇧🇬
погледна ли твойте очи,
Душата ми странно копира
красивите твои черти.
Сърцето ми плаче, умира, ...
Тя е като дъжда.... 🇧🇬
Някой би ме оборил, че вали от години.
Простотия и подлост вали ли вали...
Не вярвам, че някога и това ще премине.
Лошотията бързо вкоренено расте. ...
Акростихна родинопознавателна днешнодневка 🇧🇬
Разбитомислие.
Екстремоблеене.
Мъртвостишие.
Енерголипси. ...
Живот назаем 27 🇧🇬
Ако проектът Царичина бъде осъществен,
проблемът Боташ ще се превърне в детска усмивка,
но по-важното е,че ще бъдем всички спасени,
от всички проблеми над човечеството надвиснали. ...
Черно огледало 🇧🇬
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
Сън 🇧🇬
сложно и страшно!
Често се плаша,от душата...
Какво търпи,какво изживява?
Има своя тъжна драма... ...
Hапук на всички земни суети 🇧🇬
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
Не е достатъчно 🇧🇬
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
Мъжете не плачат 🇧🇬
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам. ...
Фибайку 🇧🇬
но само вишневият цвят /8
нехае / 3
Утре и вчера 🇧🇬
И няма вчера.
Има само днес!
Не преследвайте тази химера,
че утре ще бъде щастливо, ...
Сутрин рано 🇧🇬
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
Мечтите ми са стръмни върхове 🇧🇬
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
Всяка жена... 🇧🇬
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
Помнете ме? 🇧🇬
Нали съм на седемдесет дъртаче,
плешивите си възрасти чета –
понякога момчето в мен си плаче
за своето бретонче на черта, ...