посветено на младите шофьори, взетите листовки, ядосаните изпитващи, новите хоризонти и зелените светофари
Замъглени погледи и свалени стъкла,
по бронята капки дъжд свирят симфония.
В огледалото странично се оглежда света
със цялата си звучна човешка какафония. ...
Светът вече е много различен,
животът като забързан каданс.
Земята сякаш от нас се отрича,
редува стихиите свои в захлас.
Мрачни картини в черно и бяло, ...
Този влак не пристига на всичките гари,
може би в бързината си хванал експрес
или Господ, отгоре, съвсем претоварен,
е объркал отличен... с три пъти по шест?
Аз разбирам, че търсиш вратата към рая, ...
Превита на снега под тежестта,
асмата пъшка тягостно отвън.
А гроздето ù, сбрало сладостта,
трапезата краси като във сън.
През лятото, отрупана с листа, ...
Май съм трудна за тежки анализи,
щом, когато най- много боли
раждам най- пощурелите залези…
И нали съм от тези жени,
дето могат страстта да даряват ...
Боли ме вдясно – там, където те прибрах,
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам ...
Тъжна Коледа
Нощта е тиха...Бъдни вечер Свята...
Роди се Бог...Звезда изгрея там...
Не е заслужил никой на Земята
на Бъдни вечер да замръкне сам... ...
Не ги лъжи, драскачо на поезия!
Не е за теб словесният мехлем.
То, стихоплетството, аз зная, че е везане
и маска е за живия проблем.
Подредбата на думите не струва, ...
Прибрах се. Някак ми е тъжно.
Снегът навън не спира да вали.
И нищо в мен не струва ми се важно.
Светът стовари се в дълбоките мъгли.
Прибрах се! Но домът е все различен! ...
Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете ...
Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :).
Последен ден.
И после край.
Страх, шепот, плач.
Слънце, поляна, ти с мен, ...
Беше грях... Бог затвори очи да не съди...
и увисна на нощната шия, разпънат на кръст,
в твойто „Не” страст заби упояващи зъби -
затрепери дъхът ти от чакан живот земетръс...
Беше грях... Исках цял аз във теб да изчезна, ...
Де да можех да ти кажа
как бие лудо сърцето ми за тебе.
Тялото не се подчинява на волята ми.
Краката се подкосяват
и устните не искат да изрекат и дума една! ...
Гледам живота през замъглено стъкло.
Виждам само смътни фигури в мъглата.
И сякаш прашинка е попаднала в мойто око,
то да те види не може да дочака.
Красиво е да ми повярваш. ...
Ослепял от жегата, денят съблече прашната си риза
и се отпусна в хладното на залез окъснял.
Притихнал, ослепях без брод през нищото и аз.
От липсата ти. Да съм без тебе - посред лято!
Без очите ти... Без мънистата на твоя смях и любовта ти. ...
Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,
приютени от стар, изоставен файтон,
старите кестени люшкаха клони
и приспиваха дивите гълъби в тях.
Ръцете ни – малки уплашени рибки, ...
Семейна стара къща в селцето се белей,
лехички прави светят, а двора шареней.
Дръвчетата поклащат клончета пълни с цвят,
ветрецът ги подухва с пролетен нежен хлад.
Животните в обора притихнали стоят, ...
Две дечица на живота - 12.01.2012
Сън ли е? Или реалност?
Да срещнеш сякаш душата си сродна!
Човекът е свикнал досега да не вярва,
живял той дълго оплетен в тревога. ...
О, горчиво разочарование, аз моля не идвай,
протегнало нокти над мойта мечта,
последния пламък надежда, аз моля, не взимай,
пристъпващо тихо на пръсти в нощта.
Ти заваля със снега, аз те помня, ...
Едно момиче в ъгъла отново Там седи,
плаче, вика, писка и от болката крещи.
Страхът във тялото ù малко пак се спотаи.
Като куче изоставено, самò, тя търси път да се спаси.
Ужасът в очите ù отдалече си личи. ...
Потропват в улуците запечатани спомени
и с нощните сенки смело политат.
В съня ми притихват звездици отронени,
белязани чувства смело политат.
Останаха само твоите стъпки - ...
Обичам те, която и да си!
( част 3)
Октомври се оказа дъждовен и смръщен.
Циганското лято така и не се появи.
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен, ...