Poesía de autores contemporáneos
В сърцата ни оставаш 🇧🇬
В памет на Тодор Колев
Надеждата и тя умря...
(макар че тя последна си отива)
От небосклона падаща звезда видях. ...
Зове морето 🇧🇬
на звездите, на душите, разхождащи се
по безкраен булевард.
Ненаситно е! Морето, където
всеки негов тътен е покана примамлива, ...
Наполовина 🇧🇬
Когато гонгът звънко възвести, че вече
съм зрял и пистата ми е преполовена,
и съм еднакво – и отчайващо! – далече
от старта вчера и от финиша пред мене, ...
Съдбовна среща 🇧🇬
Колективно творчество на
anelim 68 / Kadife / chergligan / Zinka
Седеше там, на ъгъла пред бара
отчайващо красив и твърде млад. ...
На Великия ТОДОР КОЛЕВ 🇧🇬
След себе си оставяш светла диря!
Да помълчим. Венец да сложим.
Легендите - те просто не умират!
ЕДНА ЦИГУЛКА БЕЗУТЕШНО ПЛАЧЕ ...
* * * 🇧🇬
желанието да преодолееш,
желанието
да се слееш,
желанието да се разгърнеш, ...
Ако заплачеш 🇧🇬
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...
Вечер 🇧🇬
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.
И после леко, с топлата завивка ...
Усещане за жена... 🇧🇬
С огромно уважение и почит към един от шедьоврите на съвременното кино, Scent of a Woman (Усещане за Жена) и големия Ал Пачино! Това е моят скромен превод на една любима сцена от филма, превърната в поезия...
Жени! Създадени от Господ!
В косата, казват, че е всичко!
Като вълни, разб ...
Не намерихме ли се след всичките тези години... 🇧🇬
през които неспирно се търсихме с тебе?
Не открихме ли се сред всичкото, което намерихме -
излишно, ненужно и непотребно?
Не видяхме ли се някога, та дори и случайно, ...
Фондю или Делакроа 🇧🇬
''ЧИН-ЧИН!'' И замирисва на барбекю.
Такова вино събужда в мен Сенека.
В ''Черешката на тортата'' - фондю.
Ама къде е, Господи, човека? ...
Метафорично 🇧🇬
Щом зърне светлинка и мигом
тя се втурва пощуряла....
Пърха, пърха весело с крилца
и се радва, смее - също оглупяла... ...
Начало… 🇧🇬
на самодиви
и съмнения,
на хаос,
виещ се ...