Всеки знае, всеки е могъщ!
Всеки граби, гори бедният народ.
Но по телевизии, в интервюта все говорят:
''Това е за страната, само за благото на народа!''
Колко години в нищета тъне тази страна ? ...
Апостоле, Отечеството ври!
Търпението робско се пробуди.
Бунтарска кръв във вените гори,
а битното на крайност ни принуди.
Докарахме я, дяконе, досам – ...
Студен е деветнайсти февруари,
мъглив, дъждовен и печален ден!
Сълзите си преглъщайки, България
към Левски гледа – свят и озарен!
Отеква звън на горестна камбана – ...
И пиша, и мисля, и чувствам далечно
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак ...
Да бях цигулка - щях да си поплача,
ала съм мъж и трябва да мълча.
На чувствата си съм дори палача -
защото тъй решил е днес светът.
Суров ще бъда даже да е трудно - ...
Течение в сърцето ми става!
Вратите се блъскат... Уплаха голяма!
Листи, изписани с болка, се разхвърчават.
Промъквам се... как този хаос да оправя?!
В сърцето ми течение става! ...
КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ
Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха безгласно, безропотно.
В душите ни драскаше ужасът с нокът. ...
Tопи се любовта. Капчуци са очите ми.
А аз - със власеница в час на изповед.
Разкъсай опаковката на тайните
и приеми ги като щедри дарове.
Живеем двама в думите:”Обичам те!” ...
Когато срещу теб стои жена,
готова във краката ти да сложи
и своето сърце, и любовта...
Когато своя свят сама предложи.
И виждаш във очите ù слънца, ...
Зелени долини и бистри реки.
Топло слънце, плод на волни мечти.
Ледът е само спомен, видян от блуждаещи очи.
Звук от детски смях във въздуха се скри.
Момиче в бяла стая празни страници разлиства. ...
Умора нова върху себе си обличам.
Усещам трескаво действителността.
Защо все по-трудно ми е да обичам?
Дали обръгна вече моята душа?
Агресия, протести, викове, борби. ...
Славната личност Левски нека помним ние,
страх ни е, че родината ни пак ще се затрие!
Великите идеали на Дякона са в нашите сърца,
но народът ни сляп е, блее, наистина е овца!
Той падна, за да я има днес свободата, ...
Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.
Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.
Вината ме разяжда и руши съня ми.
Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.
Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно. ...
Почуках три пъти на твоята врата –
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам. ...
Днес не искам спомен да тревожи
нито моя разум, ни кръвта.
Нося обич - крехка, невъзможна.
Спирам се пред твоята врата.
Искам да се втурнем, да догоним ...
Искаше ми се да си тук,
но си сред мъртвите сега,
на тихо и спокойно място.
И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,
търсейки спокойствие във вечността. ...
Февруарски ескизи
Нахвърля сняг духът му необятен,
развял перчем над спящите жита –
един портрет обичан, на приятел,
най-смелият... с очи от синева! ...
В тези дни на робство и на кражби,
как си, българино, още жив?
Взимайки мизерните си дажби,
нито сит си, нито си щастлив.
Век на алчност. Век на простотия! ...