В КЪСНАТА ЕСЕН
Аз сигурна съм, знам, че теб те има,
но колко дълго тук не идваш ти
да кажеш тази думичка- "любима"!
Жив образ ще съм аз на твоите мечти. ...
Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
Когато те погледна, ти си слънцето в моя ден,
сълзите пак капят от болка, че не си до мен.
Живея в мрак и самота,
живея в пълната заблуда,
чакайки да ми осветиш света, ...
Казах Му: ”Ти си моята обич!”, и кротко заспах.
Във съня ми дойде - как и кога - не разбрах.
Тъй строен, изящен, неизказано мил,
до мене се зарея волен и лекокрил.
Почти безплътно галеше лицето и косата. ...
Не очаквам да те впечатля с моята поезия,
за чувства, знам, отдавна изпаднал си в амнезия.
Думата “любов” за тебе е тотално непозната –
първична мимолетна страст – това ти е мечтата!
Ала жените, драги – нежност и романтика обичат, ...
Не, не искам да остарявам, но остарявам
и по очите ми даже личи
как с всички по-малко се прощавам,
чрез отронените ми горещи сълзи.
Не, не мислете, че плачех за вас, ...
Парчета самота, захвърлени на пода,
черни дрехи от среднощен грях,
наистина ли съм сама и гола?!...
Защо превърнах всичко в прах?...
Откъснати цветя, откраднати от любовта, ...
Държава има на света една
със планини, море, гори и езера,
със хора малко умни, но и много прости,
които блажат на инат по пости,
водица рядко случва се да пият, ...
На поета А.
който намираше за висша проява на мъдрост
това, че си е изтрил един коментар
Поетът А. изтри един свой коментар --
да беше си изтрил творбите барабар!
Вятърът в мене прави урагани
и шири из душата ми - тази празнота.
По сърцето ми белези от стари рани
извикват спомени за минали неща.
Сърцето ми - рицар е и без доспехи, ...
Лежах и си мислех...
Ако днес е последният ден?
Ако вчера е „отдавна”, а утре „е твърде късно”?
Ако знаеш, че всичко свършва сега и няма после?
Би ли изживял всеки момент като последен? ...
Не ме поиска есенна и разпиляна
с пастелите на нашите романси.
Не ме докосна с длан дъждовна,
и запотекох в ръбове от липси.
Не ме целуна с вятъра, да ме посееш ...
Да плуваш на повърхността не ти е лесно,
подтиска те гърбът, накланяш пак глава,
полага ти се малко пак на теб,
но не се надявай за правосъдие от мен.
Но във водата не можеш да се просълзиш ...
Намериха ме нови хоризонти.
Тъй както си стоях позамечтана...
Изпратили ги дребните любови
и моята възраждаща се младост.
Обучили ги все да се намират ...
Само миг постой при мене,
само миг, единствен миг,
да те почувствам с топлината на ръцете
и да запомня твоя лик.
Само миг, а после тръгвай надалече ...
Слизането на пратениците в 17 часа
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
Крехко е забравеното време
и само чака някой да го бутне.
Счупи ли се, ще ми бъде бреме.
От опит зная, че се носи трудно.
Вятърът разхвърли всички болки. ...
Да взривя тишината, която
тихо дреме във теб като куче.
Все оставяш бразди във душата.
Нямам време докрай да се случа.
Нямам време, все уча на полет ...