Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...
Остави ме да бъда сама,
тази болка си е моя само,
не знам защо бях решила това,
че да те обичам, ще е толкова просто!
Но след толкова време още боли, ...
Понякога тази липса ни разкъсва
и устните ни бездомни си блуждаят,
но вечното чувство винаги присъства,
когато две души силно се желаят.
Километри не винаги ще ни делят, ...
Никой друг не ме е целувал така
и душата ми не е галил със пръсти,
с теб усетих, че не съм просто жена,
и исках още и още от твоите ласки.
Никой друг не ме е обичал така, ...
"От сивото небе вали тъга" -
ми казваш ти, пък аз ти опонирам:
- не е тъга, а златната река
на капчици тече към жадни ниви.
И нека падат сухите листа - ...
Когато ми се иска да съм песен,
а нямам подходящи полутонове,
когато вън е есен (пак е есен!),
добре че идваш с теб да поговорим!
Когато ми се иска да заплача, ...
Лунна нощ в Южните морета...*
От фосфора* на Южните морета
и лунната пътека бе зелена,
нощта над теменужната планета
със мека болка лягаше край мене... ...
Тази нощ и звездите не плачат,
с тях ще дойда красива и бяла.
Тази нощ ти безумен ме чакай,
ще пристигна почти полудяла.
Тази нощ и луната ще стене, ...
Мълчание в стаята ти...
Минутите се усещат, като дни...
Мълчание, когато говоря с теб...
Ти си на мили разстояние от мен...
Мълчание се чете в очите ти... ...
И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото. ...
ПИСМО ДО МОЯ ТАТКО
(В памет на всички Български мъже
загинали в изпълнение на служебния си дълг)
Реших да седна днес - да ти напиша.
Едно писмо със няколко, ...
Заесени се. В мислите и чувствата.
Илюзиите-паяжини хвръкнаха
далеч от нас. Коварна и изкуствена
се смееше страстта. Сами помръкнаха
копнежите, надеждите обречени. ...
В годините от малки междучасия
все търсих те, красавице-любов,
облякох те в копнежи и мечтания
и нежно те белязах с апостроф.
Във месеци на думи неизречени ...
Забързана ме спря червеното на светофара,
готова бях той знак да ми даде,
че мога по пътя си да продължа отново.
Незнайно как се озовах
на място толкова познато, ...
Тук мечтите тихо бродират спомени
до угаснали стари огнища.
Още плачат, строшени, пъстри стомни
за водата недоизпита.
Още чувам как свири кавалът на дядо ...