Poesía de autores contemporáneos
256.5K resultados
Морето, на което се молим 🇧🇬
Най-странното море е любовта,
вълните му са яростни и диви,
разбиват и гранитната скала.
Удавниците в него са щастливи.
И никой не мечтае за брега, ...
вълните му са яростни и диви,
разбиват и гранитната скала.
Удавниците в него са щастливи.
И никой не мечтае за брега, ...
880
2
Звездни усмивки 🇧🇬
Над брезите
залезът спуска
пепелно-розов воал.
Под покривите
къщите се сгушват, ...
залезът спуска
пепелно-розов воал.
Под покривите
къщите се сгушват, ...
907
6
Огънят в камината 🇧🇬
Огънят в камината
Тишината се ражда от самота.
Взираш се в огъня,
а от там те гледа спомена.
С копнеж, с нежност ...
Тишината се ражда от самота.
Взираш се в огъня,
а от там те гледа спомена.
С копнеж, с нежност ...
651
2
Във лабиринта на нощта 🇧🇬
Аз светя винаги със своя,
не с отразена светлина.
Възторга гоня, не покоя
във лабиринта на нощта.
И грешна като пеперуда, ...
не с отразена светлина.
Възторга гоня, не покоя
във лабиринта на нощта.
И грешна като пеперуда, ...
711
2
Третата тръба 🇧🇬
Сред мрака, навъзлен над сънния град,
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
782
5
Метаморфозата 🇧🇬
Това, което вчера бе добро,
за много днес е остаряло...
И вчера хубавото - става зло,
а цветовете - черно-бели!
Животът ни е страшно променлив! ...
за много днес е остаряло...
И вчера хубавото - става зло,
а цветовете - черно-бели!
Животът ни е страшно променлив! ...
594
2
Заваля... 🇧🇬
ЗАВАЛЯ
“Снегът на моето детство беше бял...”
Стефан ПОПТОНЕВ
Заваля.
И снегът беше бял. ...
“Снегът на моето детство беше бял...”
Стефан ПОПТОНЕВ
Заваля.
И снегът беше бял. ...
837
3
* * * 🇧🇬
винаги можеш да загубиш
и винаги да се колебаеш
дали си имал истински това,
което си загубил,
но винаги ли ...
и винаги да се колебаеш
дали си имал истински това,
което си загубил,
но винаги ли ...
646
1
Равносметка 🇧🇬
Път пътувах, досущ като птиците.
И летях…Все по чужди мечти.
Палех огън по тъмно в зениците
на вторачени в мене очи…
И рисувах във бяло керваните, ...
И летях…Все по чужди мечти.
Палех огън по тъмно в зениците
на вторачени в мене очи…
И рисувах във бяло керваните, ...
1.2K
13
Възкресение... 🇧🇬
Възкресение...
Мъжете от моето племе
били във ласките си сдържани и груби-
само деца да направят слизали от конете
и нямали време да любят... ...
Мъжете от моето племе
били във ласките си сдържани и груби-
само деца да направят слизали от конете
и нямали време да любят... ...
611
2
Обичам те, мое мило момиче 🇧🇬
Обичам те, мое мило момиче.
Обичам те пряма и чиста.
Обичам те в утрин златиста.
Обичам те във вечерта алена.
Обичам да гледам мънистата, ...
Обичам те пряма и чиста.
Обичам те в утрин златиста.
Обичам те във вечерта алена.
Обичам да гледам мънистата, ...
3.8K
1
Усещане 🇧🇬
Усещане
Много хора край мене минават
с тъжни погледи, свели глави –
крачат бавно в снега и внимават
да не паднат, че много боли... ...
Много хора край мене минават
с тъжни погледи, свели глави –
крачат бавно в снега и внимават
да не паднат, че много боли... ...
1.5K
6
Рутина 🇧🇬
Алармата звъни, очите ми се борят
да остана скрита още малко.
Душата ми мълчи, докато устните говорят,
отдадени на теб изцяло.
Мачкам в дланите си белия чаршаф ...
да остана скрита още малко.
Душата ми мълчи, докато устните говорят,
отдадени на теб изцяло.
Мачкам в дланите си белия чаршаф ...
1K
1
Обич и омраза 🇧🇬
Чудя се къде отивам,
вървя безцелно аз напред.
Но вярвам, че животът си отива,
отива си, когато съм аз без теб!
Не вярвах, че това ще стане, ...
вървя безцелно аз напред.
Но вярвам, че животът си отива,
отива си, когато съм аз без теб!
Не вярвах, че това ще стане, ...
828
Зад хоризонта 🇧🇬
Как бавно и мъчително
ни времето изтича...
През иглени уши
ни се провират дните...
Не знам какво ...
ни времето изтича...
През иглени уши
ни се провират дните...
Не знам какво ...
669
Разлики 🇧🇬
РАЗЛИКИ
Боже, няма ги вече уханните вечери,
инак светят звездите над нас по небето,
и са други потайните думи изречени,
от които инфарктно примира сърцето. ...
Боже, няма ги вече уханните вечери,
инак светят звездите над нас по небето,
и са други потайните думи изречени,
от които инфарктно примира сърцето. ...
758
2
