Очите на България...
В безпаметни нощи след дълго безвездие
проблясват на страшното, черно небе
звезди: ненаситени с мъст и възмездие-
на слепите войни очите са те!.. ...
Последната роля на старият артист
Посрещна с тъга подранилата есен,
дарила му щедро сребро във косите.
Животът му беше и зъл и прекрасен...
коктейл от успехи и сълзи в очите ...
„Запомнете тази диагноза Colony Collapse Disorder. Разпад на пчелното семейство, синдром на разрушената колония... Ако това се случва с тях, какво остава за човека и несигурното му семейство.”
Георги Господинов „Физика на тъгата”
Човешкото семейство се разпада.
Пропуква се несигурната „клетка”.
Щаст ...
Сърцето плаче
Чувствам отвътре нещо е изгнило,
чувствам как сърцето ми се е свило!
Започваш да се чудиш функцията му каква е?! -
Да тупти или да ридае? ...
Понякога мечтая да изчезна,
да ме запрати вятърът далеч -
към дъното на океан безбрежен
или към Ада, в зверската му пещ.
Страхувам се от мрака вътре в мене ...
С години все се скитам по света
и не усетих кога обиколила съм земята
в търсене да срещна по света
поне една душа позната.
Една душа, която да ме върне към дома, ...
Очите ти ме гледат с обожание...
но аз не търсех именно това!
А пръстите ми в своето старание
обвиват те по-нежни от слова...
Усмихваш се - трепти лицето ми, ...
Седяла тя във своя кринолин,
красива и докато глас един
я стресна и от мисли я извади.
Ах, как се плашат, докато са млади!
- Така красива, мога ли до Вас ...
"Усмихни се" - ти веднъж ми каза -
"Така какво си мислиш да научи никой няма."
И аз забравих за неволи и омраза.
Усмихнах се - и туй не бе измама.
Защото само с тебе аз ...
Пронизвам с погледа си есенни мъгли,
размествам няколко облака сивота
и върху теб се изсипва сноп от лъчи.
Посрещни ме, вдигаме тост за любовта.
Идвам да те отведа надалече с мен, ...
Усещане
Бродил съм аз през далечни и дивни планини
и съм прекосявал широки и безкрайни долини
От красотата им останах силно възхитен
но чужди в чуждата земя си останаха за мен ...
-----
Повярвай ни! - нашепват ветровете.
Но как да вярвам, не! - на луди хали,
те нямат мир - ту шибат през лицето,
ту кротко по страните ми ме галят. ...
Вгражда слънцето сянка на птица
в необятното синьо небе!
В миг припламва тя – малка искрица –
и лети върху светли криле!
И запалва простора далечен, ...
"Есента е втора пролет, защото тогава всяко листо е цвете!"
Албер Камю
Душата ми е облак сини минзухари
в усмивката на есента,
а миговете ù са медните пахари ...
Зверче опитомено в очите ти е скрито,
готово е да скочи и да изръмжи...
Аз тайно се усмихвам дяволито.
Излишно е да спорим кой ще победи.
И щом те прилаская отново със слова, ...
Загадъчен нюанс на самота
и прагове, прекрачени от чувства -
премръзнали, забравени в нощта,
завърнали се в стая срамно пуста.
Мелодия позната в тишина, ...
Ако можех да видя, да съдя смъртта,
щях да ù кажа, че не може да иска,
не може да взима, да бъде мъстта,
която сърцето с окови притиска!
Не трябва да чака, когато я гоним, ...