Poesía

253,1 el resultado

Сто години самота 🇧🇬

"...
- Забрави ли го?
- Да!
- Не... Не си! Ако го беше забравила, щеше да попиташ: "Кой?"
...." ...
1.5K 1 2

Не тръгвай 🇧🇬

Не тръгвай! Аз те моля всеки път.
Не устните, сърцето го повтаря.
Една раздяла е за мене бавна смърт,
една раздяла всичко в мен събаря.
Не тръгвай! След тебе рухва всеки мост, ...
693 3

Последен акт 🇧🇬

Последен акт, завесата се спуска.
В гримьорната избърсвам си грима.
Цигара в пепелника тръскам
и бързам да се върна във града.
... край морето!
920

На триста процента... 🇧🇬

Нека дълго те има, Господи,
че ми писна сама да си вярвам!
Да ме бесят като апостол. И
да ме грабят, подобно гарвани.
Да съм слънце из нощните сенки. ...
2K 1 23

Тъмнина 🇧🇬

Сред облаци от хорска злоба,
сред тъй жестоките тълпи
върви един човек самотен
и крие своите сълзи.
А блъскат го отвсякъде, ...
494

Теория за невероятностите... 🇧🇬

Теория за невероятностите...
Не анализирай Мига!.. Изживей го!..
Аз
... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,
когато няма даже и звезди, ...
705 5

Мечтите ми 🇧🇬

Днес малко се уплаших от мечтите си -
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха, ...
1.2K 9

Венецът на живота 🇧🇬

Лятото по календара мина.
В жега жътвата привърши.
Пролетта от вчера си замина.
Есента листата кърши.
Златото от минали години ...
570

Малката Мелек 🇧🇬

Ако предположим, че ТЯ е тръгнала,
може ли да решим, че сме за някъде?
И когато страхът ни прегърне,
можем ли да питаме чрез нея –
Ти посочи ли стръмния път? ...
1.2K 3

Перо от Феникс 🇧🇬

Не съм в различен свят, и ти не си.
В една галактика живеем с теб.
Сред необятната и звездна степ
по млечни пътища не ме търси.
Във синьото на облачната дреб ...
973 1 12

Елегия 🇧🇬

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ. ...
981 1

* * * * * * * * * 🇧🇬

на тази спирка забравена
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...
748

Първи 🇧🇬

Нежни устни докосват други,
всичко започна така помежду ни!
Целуна едно дете,
което теб обичашe.
За пръв път усетила чужди устни, ...
643 1

В Кърджали 🇧🇬

Излязох да се срещна в Кърджали с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора... ...
584

* * * 🇧🇬

а сега аз умирам
не се раждам после светло
а само тихо гасна
защото някога
някъде ...
498 1

Нещо зловещо 🇧🇬

Има нещо зловещо във тоя живот.
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...
863 1

Сладко от смокини 🇧🇬

Открих буркан със сладко от смокини
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия ...
1.7K 1 18

Извинявай 🇧🇬

Как трудно е да кажеш „извинявай”,
в очите гледайки човек.
Как трудно е да си признаеш
грешката, направена от теб.
Хора сме, безгрешни няма! ...
1.2K 1 1

Слабост 🇧🇬

Слънцето успя да ме измами,
вятърът излъга ме в нощта.
Като прашинка нейде ме отнесе
и се присмя. ”Ти слаба си жена.”
Слабост ли е, че звездите ...
746

Първичен зов 🇧🇬

Късно лято с аромат на наближаващата есен,
лист след лист багрят се в ярки цветове,
понася се навред позната, тъжна, но красива песен,
сътворена в минало далечно от самите богове.
В тази песен се разказва за рая тук на земята, ...
705

Мъка за дъжд 🇧🇬

И днес дъждът ни отмина.
Небето без облаче е над нас.
Под краката земята ни стене,
напукана, молеща без глас.
А хората Богу се молят, ...
673 1 2

Като море, забравено на плажа 🇧🇬

Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
844 1

Мечтание 🇧🇬

Мечтание
С тебе пак се разминах...
Всъщност – беше ли ти,
или пак припознал съм се в мрака?
Все се взирам в нощта ...
888 7

Его 🇧🇬

Отвътре удряш като меч,
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен, ...
1.2K 1 15

За спомен 🇧🇬

Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна... ...
902 2

Просто ще съм ничия 🇧🇬

Ще бъда с теб сега и завинаги,
до края с теб ще остана,
ако потъваш вечер в очите ми,
а сутрин с усмивка за мене изгряваш.
Ако в мене виждаш небето, ...
741 4

Лъжци 🇧🇬

Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...
2.1K 3

Мъжко писмо 🇧🇬

Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече. ...
1.4K 10

Мога 🇧🇬

Мога да бъда всякаква.
Не ми казвай колко съм нежна.
Не ми казвай колко съм праведна
и цялата безметежна.
Мога да бъда истинска ...
868 6

Незабравима среща 🇧🇬

В пустинята оазиса открила
в морето перли и корал
в сушата роса и дъжд
в дъжда подслон и стряха
в бурята покой ...
690 1

* * * 🇧🇬

Вече сме далечни,
времето не може никак
да върне нищо,
вече сме различни,
времето не може да спре ...
529 1

Тайна 🇧🇬

Тайна
Не искам да те лъжа.
Но не мога и да кажа.
Искам да избягам,
но пак при тебе ида. ...
778 2

За да ме помниш 🇧🇬

Когато моята магия
докосне твоята съдба,
когато в ,,синьо” те обвие
на моите очи греха,
забравен спомен ще извика, ...
751

Притча за птичката и клетката 🇧🇬

Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
1.2K 7

Ежедневие 🇧🇬

Ежедневие
Като на шега обидиха ме снощи,
пътувайки с тролея към дома,
но аз преглътнах – не казах нищо,
само си помислих: от нерви е това. ...
672

Хайку 🇧🇬

Дивите коне
подгонили вятъра -
търсят реката.
***
Орелът разсече ...
1.5K 7

Виновно е... 🇧🇬

Виновно е...
Сърцето пак е полудяло,
сърцето пак е пощуряло.
Препуска бясно, галопира,
разума не чува и не спира. ...
699

Събота 🇧🇬

Във сухо слънце
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...
1K 2

Боговете ще кажат... 🇧🇬

БОГОВЕТЕ ЩЕ КАЖАТ
Керванът на годините минава.
Старея.
Но старее ли сърцето?
Душата може ли да остарява? ...
616 3

Закъсняла обич 🇧🇬

Закъсняла обич
Животът закъснял с бързи стъпки
иска да се добере до мен.
Да забравя, да отхвърля предпочита
отминалия в безкрая ден. ...
675 1