Не съм светица! Казвам ти, не съм!
И нямам от ония ореоли на главата.
Светът ми не изглежда розов сън,
по скоро хаос допринесен на земята.
Правила не спазвам! Ходя под дъжда. ...
Не слагайте на гроба ми цветя,
защо, по дяволите, толкоз бързате?
Та аз не съм се канил да умра,
макар да не мечтая за безсмъртие.
Живях все на педал и с „мръсна” газ ...
Не се побирам в кожата си от любов.
Не ми достигат думи, да опиша
емоциите си, този благослов,
без който клетките ми отказват да дишат.
Не стъпвам по земята, не вървя... ...
Щом утрото не иска да настъпи
след мъчителна и буреносна нощ,
прати на просяка, преспал на пътя,
от къдриците си резнато със нож,
от хляба залъка, преди изсъхнал ...
,,Stay hungry, stay foolish!”
– Steve Jobs
Лесно се минава през врати в полето.
И лесно се пропада в черни дупки.
Усмивката на малкия човек – по светло. ...
В древността се взирахме в Лебед,
по-късно го сменихме с Орион.
Сред тях ли съдбата си да търсим,
приемаме за природен закон?
На юг от Зоната на тишината ...
С тишина се загръщам в студените нощи,
ти до мене заспиваш безмълвен.
Аз наум си рисувам все още и още
шарен свят, със надежди изпълнен.
Под небцето хининово някак горчи ...
Аз ли? Аз съм онова дете, радващо се на дребните неща..
Аз ли? Аз съм онова дете, пълно с мечти и надежди...
Аз ли? Аз съм онова дете, правещо неволно белú...
Аз ли? Аз съм онази, която нощем плаче, а денем е с широката усмивка на лице...
Аз ли? Аз съм онази, която е предавана милиони пъти, но намир ...
Когато очите погледнат в тъмнината
и гласът да проговори не се осмели,
когато млъкне всичко в тишината –
дали смъртта ще успее да ни раздели?
Когато попадна в тъмнината вечна ...
Провокирано от :
Познавах я… по уморената усмивка
по вперения в облаците поглед
по хилядите ненаписани съзвучия
прелели в празни петолиния след полет… ...
Имам ли право на влюбване?
Мълчиш недвусмислено. А защо ли?
Цигарата изсмуква сетна капка дим,
а място много имаш в дробовете.
Защото този дим отрови само моите... ...
http://vbox7.com/play:fb89d67506?p=collection&id=408955&order=date
Убиваха ме - всяка нощ... На сън!
А в утрото за жалост се възправях
и пак ги чувах – птици две, отвън,
но моите криле - лежаха срязани. ...
Сърцето ми не се изтри от болката.
Изправих се. Усмихнах се щастлива.
Животът ме очакваше, бях сбъркала,
че можех в миналото да остана жива.
Душата оцеля след твойта липса. ...
Тръгваш си, отнемайки дъха ми,
и отиваш толкова далече.
Тръгваш си, отнасяйки съня ми,
в твоя ден и в топлата си вечер.
Вземаш ми внезапно и покоя, ...
Разпаднах се от многото умори,
които в мен внезапно избуяха,
от клюките по устните на хората,
от нощите, които отлетяха
с клепачи, недокоснати от сънища ...
Не се боя от самотата.
Тя вярна спътница е в моя свят.
Опитах се – летях с на любовта крилата,
но паднах… и нозете още ме болят.
Опитах и с омразата... но струва ли - ...
Вървя по „Раковски” с ръце в джобовете,
провирайки се през човешкия дим.
Съдба е окаляла белите камъчета
и не съзирам вече сред тях снимка.
Като лика на истинска перла ...
Ти още спиш, Природо закъсняла.
И в тебе дреме твойта красота.
От зимните фортуни неуспяла
с усмивка да посрещнеш Пролетта!...
Ти още нямаш пролетна премяна, ...
И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...
Най-трудно все приемаме различното.
Различното от нас е непознато.
Рисуваме картини от безличното.
Непознатото за нас е тъй крилато!
Различни мисли, различни цели, ...