Poesía de autores contemporáneos
В гората 🇧🇬
Как приятно е да вървя в гората,
да чувам шума ù нежно как се лей.
Да поседна край рекичката позната,
да чувам птичка как над мене пей. ...
Жалейка по лятото 🇧🇬
Този тих дъждопад от дърветата спящи
шумоли под краката ти в локви златисти
и се ронят от лятото сухи, изящни,
натежали от спомени есенни листи. ...
Гладен пеликан 🇧🇬
с клюна си голям
гладен пеликан.
В гушата му празна
няма даже половин шаран. ...
Възмущение-2 🇧🇬
че пак там нейде здраво го хвана
и във леглото му отново се завря,
дали пияна или сляпа си била,
или от дрога със замаяна глава, ...
Завалят ли студените капки 🇧🇬
Завалят ли студените капки –
милиарди, все мокри сестри,
аз си спомням минутите кратки,
през които с теб бяхме сами, ...
Аз 🇧🇬
но в главата ми кънти само едно,
вече не се интересувам от другите,
тъй като се блъскам сама.
Спрявам се с различни ситуации, ...
* * * 🇧🇬
която неволно започна,
неволно играеш,
тази игра, която
непринудено започна, ...
Желания... 🇧🇬
Искам да съм Силата, която
ще извие между теб и мен
щом те грабна: щедра като лято-
страстна като огън разжарен... ...
Живопис 🇧🇬
рисувай за тъгата
на тъмното небе,
рисувай за снагата
на прашното поле, ...
Пръст и светлина 🇧🇬
Унесено-отнесена,
разсеяна и разпиляна,
в гората тялото ми крачи,
духът ми плува на мечтите в океана. ...
Можеш ли да обичаш 🇧🇬
без нищо да искаш,
да обичаш ей така -
само заради една усмивка?
Усмивка, която те посреща, ...
Моето внуче 🇧🇬
С големи бузки и бретонче.
То е моето малко внуче.
Гордост бабина и радост.
Вече с математика се борим. ...
Бисерчета в пепелта 🇧🇬
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината. ...
Орех-о-болка 🇧🇬
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...
Плаж 🇧🇬
а мен в главата нещо ме гризе,
нагонът ти да не те подведе
и в вихъра на страсти и копнеж,
в гнездо на СПИН ти да се озовеш... ...
Дреболии 🇧🇬
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...
Не зная 🇧🇬
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...
Тя и Есента 🇧🇬
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
Не чакам безучастно 🇧🇬
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
Род 🇧🇬
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите. ...
Черна магия 🇧🇬
Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак, ...
* * * 🇧🇬
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...