Poesía de autores contemporáneos
Колибката 🇧🇬
Вървях в гората, рукна дъжд.
Укри ме там колибка малка.
Благослових добрия мъж
направил я от кал и камък... ...
Две бири 🇧🇬
с лакти един от друг
две бири разделени по равно
изпити на сянка под клепачите
две бири разредени ...
Вършитба 🇧🇬
(по подобие на „НА НИВАТА“и "ГРАДУШКА"
от Яворов)
Все още слънцето не грее.
Дълбоко още спи Денят… ...
Cooking 🇧🇬
Искам да те спечеля, да останеш в живота ми.
Да бъдеш силният рицар, човекът любим.
Да знам дори и в съня си колко си мой и как невъзможно е
да остана без теб, да се отнемам физически. ...
Уличният музикант 🇧🇬
Навън отдавна се постопли,
ухае даже на липи.
От улицата, вместо вопли,
долитат звуци... от мечти. ...
Любов 🇧🇬
“Не вярвайте на поети,
които не пишат за любовта”
Анджей ВАЖЕХА, “Възвание”
Забравен вкус, забравен аромат на рози... ...
Свят различен 🇧🇬
Безмислено е понякога да искаш
думи тежки в душата да стоят.
Като съдници познати
на пътя ти да бдят. ...
Опит за покаяние 🇧🇬
Пожали ме, недей ме разпитва.
Вдън гори,Тилилейските, черните,
денонощно душата ми скита.
Огън тайно гори я и мами я. ...
Жена да не бях 🇧🇬
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...
Дъждовна ария 🇧🇬
дълбоко вдишай свежия живот,
вдъхнат на тревите, на цветята,
от безкрайността на небесата,
отворили свещения кивот, ...
Обърканата нощ 🇧🇬
последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".
За последно срещам погледа ти, но в него има страх,
защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.
"Недей, не трябва" - крещи умът във мен, ...
Подарък, пак в писмо 🇧🇬
по мъжки. Както всъщност подобава.
Не, няма да успея да се върна.
Ти за това недей се огорчава.
С приятели навярно ще празнуваш? ...
Танго насред звездите 🇧🇬
в страстен танц насред морето.
Ще успее ли луната
да остане на небето?
Изгрева дали ще видя, ...
Изтлява или се ражда 🇧🇬
или заживява нов живот?
Любовта ни - кратка химера,
отива си или се пробужда,
отива си или остава, ...
И толкова напомня за "Когато..." 🇧🇬
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат. ...
* * * 🇧🇬
и там света наново преоткрих.
Там красотата на деня съзрях
и там за тебе стих сътворих.
Там пеперудени крила видях, ...
Абстрактно състояние е свободата 🇧🇬
било с любов - или пък само в страст!
Живее или лошо, или… съвсем прилично,
но детството понякога е тежката му част.
Родителите…!? Те са нашето начало ...
Самота 🇧🇬
повявани от вятъра в нощта
и виждам листенца побелели
между зелените, преплетени стъбла.
Може би в деня на Самотата ...
Хероин 🇧🇬
само той към тях не е себичен.
Той им дава това,
което са нямали до сега.
Защо името му да крия, ...
Така се получи 🇧🇬
та каруцата пак е пред коня? Късмет ли е, що ли?!
Уж не трябваше тъй да се случва... И все ме човърка
нещо вътре и сам си задавам въпроса: Защо ли
си докарахме болест на здрава глава?! Кой да каже, ...