Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
ВРАТАРЯТ НА СЛЪНЦЕТО
Още крача на белия свят по жаравата,
още меря пътеките, още съм жив –
аз, вратарят на слънцето, бях и оставам
един днешен наследник на оня Сизиф. ...
Рушат се състарените фасади
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат. ...
И както ни водят мечтите прекрасни
към бъдеще невероятно - необозримо,
ще отпуснем уморени криле,
ще изгреят усмивки и нежни вопли
на влюбени сърца и души ще се слеят!
Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...
Не мога нощем да заспя.
А имам нужда някой да ме хване
и да ме отърси от света.
Така да завали, че да се давя ...
Днес цялата съм само тишина...
А някога ме следваше гласът ти.
Навярно има хиляди неща,
с които по-различен е светът ми.
И носи ме в ръцете си съня, ...
Зимата свършва - с нея и Любовта...
Снегът се топи... заличават се следите ни...
Всичко си отива завинаги.
Последна вечер, последна история разказвам...
Огънят ни изпепели ...
Светла пролет
Люта, страшна зима бе навън,
де да беше това просто един лош сън.
Останах аз без вяра, без надежда,
в таз картина мразовита, зловеща. ...
Навън сега настъпва пролетта.
Човече, виж около теб света!
В душите им, в обществото ни - есен,
по-тъжна и от най-мрачната песен.
Кои са те? Това са нашите мъчители. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Звъни във РПУ-то телефона
и глас отсреща: „Ало, господа,
подгоних с джипа някакви галфони
и май че стана, пичове, беда… ...
Какви случайности, какво ти време?
Вън пролетта не търси отговори.
В цъфтеж залудва с палавато стреме,
с криле раздухва всичките умори.
И ей го на - пак луднал вятър ...
На дъното на чашата остава
последна малка глътка незабрава!...
Но келнерът, забързан, без въпроси,
напълнена догоре чаша носи!
И питам се сам, докога ли още ...
Тази пролет дойде неусетно
с мокри стъпки от цветна роса,
през воал резедав ме погледна
и загадъчно кимна с глава:
- Тежък грях на сърцето тежи ми, ...
Да те науча ли на светлина?
Излез от сянката на „кой какво е казал”.
Изтърка си обувките в нощта,
да бягаш в тъмното. Защо на светло лазиш?
Излез с високо вдигната глава. ...
Престраши се да харесаш, приятелю мой!
Не очите, сърцето нека избира.
Замижи. Приеми. В пълен покой...
Остави разсъдъка си да абдикира.
Престраши се да се влюбиш, приятелю мой! ...
Имам нужда от теб сега
Гледам снимките ти, разпилени на пода,
в мисълта ми изплуват нашите спомени,
поглеждам вратата, но теб те няма на входа,
отново сама съм, сама със четирите стени. ...
Голямата любов не бие тъпан.
Не вдига шум. Помпозно не блести.
Тя свети с тих копнеж, в сърцето скътан,
заключен в сейф за хорските очи.
Голямата любов е стон от струна, ...
Мечтите ми се сбъднаха, Любима,
да срещна теб сред милион жени,
не си ни блян, ни химера - а жива
и реална - най-прекрасната в света!
Не съм и се надявал да те срещна някога, ...
В утрото пристъпвам с тихи стъпки.
Докосвам нежно твоето лице.
Любувам се, не искам да те будя.
И сгушвам се до теб, до твоето сърце.
И мисли ме връхлитат като буря, ...
След всяка Събота, по принцип следва Неделя...
освен ако Светът не вземе да се завърти на обратно...
с оглед на случилото се досега, обаче - по-вероятно е да си дойде Неделята...
:)
а дали ще бъде сляпа... кой знае... ...