Poesía de autores contemporáneos
Лунни еднорози 🇧🇬
Ако луната може да се сипне
в златни трици и трохи сребро
у шепите на някой скитник –
какво ли би помислил той? ...
Хей, детенце 🇧🇬
и в този Детски кът влезни.
Той е пълен с чудеса
за добричките деца.
На батута скачай ти, ...
Ти и аз 🇧🇬
с Коста Цонев -
бяхте ти и той.
Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце. ...
* * * 🇧🇬
ще те посрещна с топъл хляб и сол.
Ще те омая с благи думи.
И ще ти говоря за безсмъртие!...
Видение 🇧🇬
Защо съм тук, на този бряг напукан,
край който Дунав влачи сив гръбнак?
Защо пристигам всяка вечер тука,
сбогувам се и се завръщам пак? ...
Зимно утро 🇧🇬
със слънцето, попило във вълните.”
Петя Дубарова
Дремещото коте на морето
мърка тихо на замижалия бряг, ...
Без дъх 🇧🇬
да дишам
не мога,
всяко дихание
причинява ми ...
Към вечността 🇧🇬
денят ми светъл приглуши в тъма.
Уби живота в мене, блед и крехък,
погуби личността, преди тя сама...
Излъгани надежди все раздаваш ...
хайку 🇧🇬
окапват листи
есен търгува вечност
със старо злато
***** ...
Мъжете, които... 🇧🇬
подреждам усърдно във радостен пъзел.
Във чувства възкръснали с тъга коленича –
безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.
Как искам да взема от всеки по нещо - ...
Красавицата и Звяра 🇧🇬
... на всички Жени, които са ме
обичали: с Любов...
Аз
...Във дън горите тилилейски ...
Ра(п)с(оди)изъм 🇧🇬
нотите на нощта се лутат
между първия и петия час
на трамвайните линии
електромагнитни полета ...
Посоки 🇧🇬
и вятър ми даряваше безкрая.
Вървях през брод от клетви и лъжи,
с надежда, теб единствен да позная.
Но погледи, жестоки като мъст, ...
Белоснежна красота 🇧🇬
белоснежна красота!...
И полетата безбрежни
ми навяват самота.
В планината, на високо, ...
Своя път ти споделих 🇧🇬
дарих ти нежност възпламенена.
Сърцето теб определи
ти да бъдеш моята вселена.
Тръгнах някога след теб, ...
Интернетът - Вавиланска кула или Ноев ковчег? 🇧🇬
толкова многодумия -
сякаш отново градим
Вавилонската кула?...
Претъпкани са ...
Непрочетена приказка 🇧🇬
Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.
Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,
но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.
Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни ...
Вълча самота... 🇧🇬
дочух веднъж от хора непознати....
И се замислих – аз пък като вълк
се скитам сам-самотен по земята...?
Приятелите вече се стопиха ...
Свечеряване... 🇧🇬
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла.
Самотният вятър врабците ...
Побират снимките ни мигове 🇧🇬
отхлебнати от битието, и дните ни
коварно губят се, притиснати
от времето и километрите.
Къде си? Къде събираш капките ...
Бели декори 🇧🇬
Вярно – по-студено, но нищо фатално.
Днес се събуждам – обличат се всички,
дори и за мене тъкмят ръкавички
и шалове даже, и яке дебело, ...