Poesía de autores contemporáneos
Шопска самодива 🇧🇬
Хр. Смирненски
Тази пролет
Витоша е толкова красива,
разпростряла фусти - бял сатенен креп. ...
Душа 🇧🇬
и блъска се ранена в гърдите.
Не може, този свят да разбере
защо злобата царува днес в света?
Защо вълнуват я толкова въпроси, ...
На път с любовта 🇧🇬
за да намеря теб и твоето лице,
от къде ли да започна аз не знам,
спомена за теб ще ме води все.
Жестоко е да чакам часове без теб, ...
Самотата дали я познаваш? 🇧🇬
Тя не е човек когото можеш да опознаеш,
тя е мисъл която не забравяш,
тя е капка която минава през всичко.
За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти. ...
Ода за късата памет 🇧🇬
Червени бабички и старци,
изпаднали в деменция,
с въздишки бъбрят, сътворяват
История с превенция. ...
Любов 🇧🇬
и смях, и сълзи, и сърце.
Аз мечтаех да се вкопча в теб,
да притихна в твоите ръце.
Любов - тръгвай си от мен, ...
… някъде в Началото… и след това... 🇧🇬
Нямаме нищо общо.
Това и аз потвърждавам.
Измислих си любовта ни рошава.
Нощем иска. Денем не дава. ...
Искам да те има 🇧🇬
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лете, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам ...
Точен мерник 🇧🇬
и прихванал с мерника целта,
порази къде когото свари!
После... дълго лъскаше цевта!
Бяха коментарите критични! ...
Писмото на студента 🇧🇬
:)
Иначе -винаги съм смятал, че студентите ще ни измъкнат от тази дупка, в която ние и тези преди нас сами се вкарахме...
Успех!
:) ...
Бедната старица 🇧🇬
която пътя ми пресрещна?
Чии са сбръчканите, уморени очи?
Коя е босоногата жена отсреща?
Защо излязох сама посред нощта? ...
И сега със какво? 🇧🇬
този пролетен цвят, избуял върху острите храсти,
тази топла сълза, съхранила небето в очите ми
и доляла любов във олтара на бившите страсти.
Със какво ще летя? И къде да намеря крилете си, ...
Скрита 🇧🇬
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах. ...
Уанрю 🇧🇬
"СЛЪНЧЕВ СПЛИТ" - капан за стенещи пеперуди
Схватка 🇧🇬
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
отлагат свирепата схватка. ...
Погледни, приятелю 🇧🇬
Погледни, приятелю,
вече не сме млади!
Косите посребрени се взират
в погледа ни уморен, като листопади. ...
Кажете ми 🇧🇬
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни? ...
Сбогом, моя любов 🇧🇬
Отивам си сама, така, както и сама дойдох.
Виждам, не се вписвам в твоя живот.
Не съм за теб недостижимата мечта,
за която така копнееш ти. ...
Аз ти се случвам 🇧🇬
Божи дар е това,
граби с пълни шепи,
не мисли за това.
Мислите са бариера ...