Poesía de autores contemporáneos
Зимнина 🇧🇬
Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси не големи,
да имаме през зимата храна. ...
Подарък 🇧🇬
купи си любов да те топли
в студената зима.
Вземи за мене
няколко кутийки с време. ...
Безмълвен вик 🇧🇬
напред да гледам, не, не мога.
Ти бе мечтата, истинският мъж,
но в мен надига се тревога.
Че никога не ще те доближа, ...
Търся те 🇧🇬
сред блясъка на преспи заскрежени?
Забравих ли, че мога да летя
та се прокрадвам пеш през чуждо време…
Издирвах те през девет планини, ...
Този кратък живот 🇧🇬
и без дъх те оставя, откакто го сричаш.
Приключения много, а все не ти стигат,
твърде често е странен и пак го обичаш.
Твърде често е зъл и понякога глупав, ...
Динокрит говори 🇧🇬
Пиша стихче и не зная
що от Пътя си желая.
К`ъв е смисълът от него -
и дали това е его? ...
Предадох се 🇧🇬
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско… ...
И леко крив - почти като живот 🇧🇬
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...
Защо 🇧🇬
тръгнаха си мъртви, непотребни...
Защо ли сиво всичко е навън,
защо си тръгна ненавременно?
Защо луната будна се разхожда ...
Животът 🇧🇬
това ми казваха, а аз отричах, без да спра.
Но ето, че самият той ми показа
какво е любовта и непрестанно ми нанася
силни удари в гърба. ...
Друг моето сърце плени 🇧🇬
но в замяна не получих нищо.
Сърцето ми някога беше твое,
но явно било ти е излишно.
Сърцето още те обича, ...
От перото на белокосата 🇧🇬
От перото на белокосата
се раждат скромни стихове.
Малко житейска радост носят те
и много тъжни мигове. ...
Двунога химия 🇧🇬
а то било инти(ъ)мно свърталище
за ензимна катализа и биогорение.
Край 🇧🇬
с която мъката започва,
и друг изход просто няма,
ала някак спомените връща.
Приятели – безмилостна присъда, ...