Poesía de autores contemporáneos
Една лоза 🇧🇬
Обичаха я чаши и бокали.
Разливаше деня си – младо вино,
по-алено от морските корали.
Една лоза танцуваше по съмнало ...
Нека бъда 🇧🇬
че тревата без време изгаря.
Нека бъда онази жена,
дето сякаш нарочно забравяш,
но решиш ли, че много боли, ...
Гневът ми оклюма 🇧🇬
между глупци неразбрани...” -
ядно се провикна Ботев -
преди век и нещо.
Чак след сто ...
Триста часа дъжд 🇧🇬
триста оловни сълзи за триста ангелски чифта криле.
Вятърът бие шамари от студ. Точно такъв го поисках.
Небето е айсберг – с черни помисли, с черно сърце.
Триста думи мълчани се удавиха в ореола на капките. ...
Ти си усмивка 🇧🇬
Ти си дъх, допир, аромат от парфюм.
Ти си смях, ти си шарено ежедневие.
Ти си прекрасен (но и леко дразнещ) шум.
Ти си звукът от кънтящо стъкло. ...
Птицата - Фантазия 🇧🇬
поискай звездите да блестят само за теб,
поръчай на Водата да ти довлече копнеж,
от огъня си вземи изпепеляващи мигове,
погледни Луната, за да видиш тишината, ...
За моята Муза 🇧🇬
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
Безкрайност 🇧🇬
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират. ...
Разпалена сянка... 🇧🇬
Под твоята ласка от нежност
треперят във мен сетивата ми,
със поглед ми даваш надежда,
а в тъмното чезнат словата ми... ...
Искам да те има 🇧🇬
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лято, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам ...
Животът 🇧🇬
Аз не зная..
Какво ли ще ме сполети?
Защо ли трябва да се тревожа за нещо
или за преди? ...
Въпросително разхлабително 🇧🇬
Гледам го бая налят.
- Контролира ни живота.
Той е дупетaт.
- Мамо, също имам дупе, ...
Жена 🇧🇬
Жена - добро творение на Бога,
за други - изчадие на Сатана.
Дали във този кратък стих ще мога
да обрисувам твойта красота? ...
******* 🇧🇬
изтича времето невъзвратимо
със песъчинките пресичащи
на настоящето невидимата плоскост
докосвам времето във теб ...
Сняг 🇧🇬
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.
Вървя и чувам Аз единствено ...
Далечен спомен 🇧🇬
Политнах в мрака
като насън –
клепало затрака
нейде навън… ...
Не започна ли рано дъждът 🇧🇬
разцъфтяха ли всичките пъпки
и дали още нямаше път,
зажадувал за нашите стъпки?
Не започна ли рано дъждът? ...
* * * 🇧🇬
онзи миловиден детски смях,
днес с любов те призовах,
да си тук до мен в този час.
Бавно и на стъпки идваш, ...
Ако някога 🇧🇬
и с прегръдка гореща успееш да прогониш от мене съня,
и луната тогаз ще угасне, и звездите една по една
ще угасват те тихо и бавно давайки път на страстта!
Ако някога в тихото утро ти целунеш мойте очи ...