Poesía de autores contemporáneos
Наглостта на един мъртвец 🇧🇬
раните, белезите, болките
и да сравним -
кой колко е обичал,
кой колко е живял, ...
Камъкът 🇧🇬
или с който портата подпираш,
този, който хвърляш със досада
или като сувенир прибираш.
Камъкът, изграждащ планината, ...
Догарям... 🇧🇬
Точно, безмилостно ти прегори ме -
във моите вени днес плува любов,
превърнах се в огън, във факла на дните
белязала яростно изгрева нов... ...
Дете и рибка 🇧🇬
с очички като мъниста.
Гледам те и ти се радвам
с риск да цопна и падна.
В твоето царство чудесно ...
Да бройкаш кака 🇧🇬
Тези свалки аз ги знам.
Да бройкаш кака - непозната.
И мислиш се за пич голям.
Голям играч си, ама друг път! ...
Повярвах си, че съм поет 🇧🇬
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да, ...
Душа 2 🇧🇬
Стихче исках да напиша,
исках в него да опиша
твойта хубост, красота -
невъзможно бе това. ...
Наздравица 🇧🇬
залез огнен и бурно море
и за тебе ще вдигна наздравица:
„За мъжа, който някога в мен
разгоря най-неземната лудост, ...
На сбогуване 🇧🇬
Или пък Сбогом вече да Ви кажа аз?
Светът едва ли ще ни събере повторно.
Едва ли огън нов ще запламти за нас!
Едва ли пак жарава под клепачите ...
Роден... за теб 🇧🇬
произлязал от струни на китара,
аз живях не просто за да дишам
и да отмятам листи от календара.
Роден от утринния бриз ароматен, ...
Ела при мен 🇧🇬
когато аз те чакам?
Потънала в тъга
и мрачна самота.
Незнаен, тъй далечен ...
Къде ключът е...? 🇧🇬
минаваме през всеки следващ ден.
Понякога се молим да намерим
ключа на таз врата, държаща ни в капан.
Да можем да отключим и да пуснем ...
Недопушена цигара 🇧🇬
Спри за миг край пътя прашен,
последно сбогом ми кажи.
След теб остава мракът страшен,
той със мене ще тъжи. ...
Влюбен Ангел 🇧🇬
пак пленяваше нейните мисли
и дълбоко - в доброто сърце
пак се раждаха нежни мънисти...
... като думи от тих благослов... ...
С прощалната клечка кибрит 🇧🇬
нима ще си спомниш за моя износен, невзрачен жакет?
Познаваш ли онзи, що в нощи (и зиме, и лете)
пред прага ти мрака умело разчупва парче по парче?
Нима ще си спомниш за мойта безименна сянка, ...
Не искам милостиня 🇧🇬
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...