Poesía de autores contemporáneos
Морална дилема 🇧🇬
Радостно щастливо
Задружни чувства
Магически сили
Морална дилема
Болка 🇧🇬
за да станеш неуязвим.
Да си претръпнал, да си се наплакал,
да си станал непоколебим.
И тази болка да не можеш да я определиш - ...
Делници 🇧🇬
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна ...
Бях птица в съня ти 🇧🇬
Бях птица в съня ти.
Така ми разказа.
И си ме учил как да летя.
И каза, ...
Виртуозно трио 🇧🇬
ВИРТУОЗНО ТРИО
Късна вечер, прожектор свети,
цигулката подготвена да свири,
очите бляскат като мънички комети, ...
Земята си отмъщава 1 🇧🇬
за отношението нечовешко,
Земята предупреждава
за глупавите ни грешки.
Вървим към самоунищожение, ...
Обичам те и знам, че ни закриляш! (епитафия) 🇧🇬
Не съм те познавала никога,
а ми се иска да те бях познавала.
Виждала съм те на снимка само,
а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо. ...
На един другар 🇧🇬
бивш Партиен секретар.
НА ЕДИН...
И той се плаши като слуша, дето
инфаркта удрял все там - ...
Старият двор 🇧🇬
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени ...
Да имам теб... 🇧🇬
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.
Вълните удрят ме свирепо, ...
... доживотно съзерцание... 🇧🇬
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
Морето ни 🇧🇬
Остави ме насаме с морето
синьо – зелено до небето.
Безкрайно, прозрачно и чисто.
Тайни, лъжи и признания на дъното ...
Красиво безразсъдство 🇧🇬
а твоят за мен – тъй необятен.
В твоите очи оглеждам се аз,
те разтапят и най-страшния мраз.
Твоят поглед сгрява моето сърце, ...
Още по-силно 🇧🇬
там няма светлина,
нека чиста остане душата ти
и в мрака пропълзи ведрина.
Светът по-хубав е - ...
* * * 🇧🇬
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа? ...
Самотата, старостта, смъртта, пръстта 🇧🇬
Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички. ...
На дъщеря ми 🇧🇬
в къдриците на твоите коси,
пламнали огньове греят
в зениците на твоите очи!
Такава се опитах ...
Първа пролет 🇧🇬
пръв разчука се кълвачът.
Искаше да извести,
че пролетта към нас лети.
Стресна се за миг лисана ...
Преграда 🇧🇬
Затворена, душата тихо стене -
и да боли, какво ли от това?
Не може никой днес да се наеме
да я зарадва с трепетни слова. ...
Леглото ми 🇧🇬
И плаче безутешно априлският млад дъжд.
А въздухът кънти от чувство наранено.
Леглото ми умира без топлина на мъж.
Събуждам се със изгрева и търся те напразно. ...