Poesía de autores contemporáneos
*** 🇧🇬
ходя с мисълта една,
колко тъжно е сега,
когато имам свойта свобода.
Обгръща ме мъгла, мека като ...
Тръгвай, моля те... 🇧🇬
и би трябвало да те спра...
Но вече не искам...
искам да бъда за малко сама...
О, моля те... ...
Сълзите на принцесата 🇧🇬
Защо очите ти със сълзи пълни са пак?
Защо си се вгледала тихо в морето?
Защо мълчиш, защо лицето ти посърнало е,
потънало в мрак? ...
И това е любов 🇧🇬
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се, себе си. И си станах награда.
Беше дяволски трудно, затова ми хареса ...
Дом от мечти 🇧🇬
дето вързваха птицата в мен.
И не исках да търся мостове –
имах нужда от чисто небе.
Знам, в света омагьосан от догми ...
Юлско утро 🇧🇬
обви ме спокойно във сляпа прегръдка.
Притисна ме силно, с гореща снага,
аз плачех безмълвно, загубила пътя.
И молех се страстно - в миг всичко да свърши, ...
Спомени ръмят 🇧🇬
викат ме с гласа на странна птица.
Ще ги следвам с тих, прощален звън
на нощта в прохладната зеница.
Безпогрешно ще ме отведат ...
Трябва да се молите 🇧🇬
шумен, разноцветен, земен маскарад:
в делници и празници тихо пред иконите
думите молитвени устните шептят!
Щом кълни без вярата страх и в суеверие ...
Тъга по моето море 🇧🇬
прегръдката
на Океана...
Измъквам се,
отдръпвам се назад... ...
Книгата 🇧🇬
Изтрити от страха ти.
Разгръщаш лист по лист небрежно.
Буквите забиват се в ума ти.
Стиховете ми са чувства неразбрани - никога. ...
Последната вечер на юни 🇧🇬
Притихна след грохота сводът небесен
и с ласки сълзите му бризът избърса.
Денят се прегърби и вяло посърна.
Акорд се понесе от култова песен – ...
Избор 🇧🇬
мога и отрова да ти поднеса...
Мога да съм демон, страх и суета.
Мога, но не искам... Нека се спася!
Мога да ти давам смях и топлина. ...
Никаквият 🇧🇬
няма купчина награди!
Ни атлет е, ни спортист,
ни пари големи вади!
Нито е актьор прочут, ...
Разпилени 🇧🇬
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат ...
Четвърта част на дългата поема 🇧🇬
изплува бавно в гъстия сумрак
и строгата присъда на стрелката
вещае пак – раздяла, самота.
Стрелката се върти, мигът отлита ...
Глава седма /На работа в София, в спорт 🇧🇬
На работа в София, в спорта
(и край на повестованието)
На тридесет и три аз станах.
Христова възраст завъртях. ...
Евангелие 🇧🇬
поетична реч на просяк - рицар в друго време,
нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,
рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.
Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет, ...
Мъртвосиньо 🇧🇬
Мъртвосиньо е морето
в твоите очи,
тъмните води в сърцето -
жадно пиеш ги. ...
Безпътица 🇧🇬
Достойно живях.
Между Зло
и Добро…
Пак залитам! ...
* * * 🇧🇬
с усмивка нежна и поглед, в нищото взрян,
към мен, без да погледнеш, взе ме в плен
и разумът ме напусна, от мисли тежки обладан.
Песен, на теб посветена, исках да ти изпея, ...
Когато ти си тръгна... 🇧🇬
за тебе аз си мислех...
Втренчена дълбоко в пълната Луна,
за ново начало аз копнеех...
Нахлуха в мислите ми спомени, ...
Приятелство не може да се купи 🇧🇬
Приятелство не може да се купи,
защото посадено е в сърцето.
Загубиш ли го… нещо в теб се чупи
и сякаш сгромолясва се небето. ...