Веднъж насън отидох на Луната
и с поглед лунен погледнах към Земята,
и видях оттам един голям тъкачен стан
с нишки безбройни-съдби...
Всеки тъкач вплита в своите нишки ...
Отиде си, а толкоз те обичах,
изгубих те, но имам ли вина?
До вчера виждах в теб едно момиче,
а днес видях във теб една жена.
И плача нощем, и боли ме силно, ...
Колко бързо времето минава,
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато ...
Хей, моля ти се, много ти се моля -
ела, ела и ми върни страстта!
Не ме оставяй тлееща без воля
безсилно да тая горчивина....
Очаквам те със сила на торнадо ...
Има я някъде - мойта измислица -
в сън не сънувана, в плът неродена.
Може би в гордия полет на птиците,
може би в пролетна клонка зелена.
Има я някъде, зъзнеща в тъмното, ...
Предсмъртният вик на малките хора
се раздробява в синтетичния пух
на възглавницата, която дъхът им обхожда.
Един исполински, чудовищен вик
– който казва толкова много и важни неща. ...
Един свят изпълнен с толкова жестокост и насилие
Един ден в който болката е в изобилие
Един е мигът в който ще намеря аз утеха
Един е само човекът даващ ми желаната подкрепа
Едно е момичето даряващо ме с усмивка ...
НАЙ-ХУБАВОТО ВИНО
Счупих делвата с най-хубавото вино, Дионисе.
Потече като кръв от прясна отворена рана.
Сега стоя над нея ненужен и безсмислен
и наникъде пътища нямам... ...
Беззъба баба, грозна, със съсухрена ръка,
отчаяно протегната за малко милостиня,
очи, виждали болка и тъга,
живот потъпкан в мизерия и тиня.
Погледът ù изпълнен с доброта ...
Там по тъмно - на тяхното място
той и тя пак безмълвно горят,
устни впиват до кръв и тъй бясно
пак сърцата им луди туптят.
Две души, до забрава отдадени ...
Искам те във утро неразбудено
тихо под съня да ме пребродиш,
да те вдишат порите ми влюбено
миг преди във мен да се разтвориш.
Искам те на мрака в перушината ...
Пейзажно
Бях поет, а ти бе моята пролет,
бях първомайски полъх из полската шир,
ти беше там волният полет и се сляхме във вечността.
А май има смисъл там, дето уж няма, ...
Понякога не мога да заспя
и тихичко се свивам в тишината.
Очаквайки прегръдка от съня,
усещам, че е хванал пак гората.
Прехвърча бясно с рошава глава ...
Сърцето ми да се стаи не може.
Не иска вече то да се тревожи
за туй, дали зората ще изгрее,
дали небето днес ще оцелее...
Това, което нямам, е покой. ...
Не ме лъжи, че ще ме чакаш.
Всичко друго ще ми се изтрие,
но разни сълзливи оплаквания
със сигурност не описват "ние".
Не ми казвай, че съм неповторима ...
Понякога очите ни не виждат,
а друг път - няма нужда от очи
и Светлината пламъчно приижда,
запалена с огниво от души...
Дъждът вали и капките човечност ...
Обичам те, повярвай ми, обичам те!
Обичам те – такава същата, непроменима,
обичам те и те прегръщам, и моля се, дано те има…
Във дните и във нощите дано те има.
Обичам те – в очите ми дано те има. ...