Дали е грях или наркоза - нашата любов гори?
По тъжни улици и тротоари събираме своите сълзи.
И някак неугледен, грозен светът присмива ни се и горчи.
Реликва свята, хляб насъщен, а душата ни от болките кърви...
Кърви душата от реалност в този свят коварен и жесток. ...
Ти срещал ли си някога приятелски очи,
които са готови да заплачат,
за теб, за твоите болки и мечти,
да поговори с теб, макар и той отсреща да мълчи?
Обичал ли те е приятел някога без страх, ...
Мисля, мога аз да те обичам,
мога лично твоя аз да съм.
Можем и семейство с теб да бъдем,
с мойта дейност, с твоя ум.
Мога да те будя сутрин, с лъч любов и светлина. ...
Едвам престъпва в калната пътека,
цървули вързал със шарената връв.
Живот изпълнен със съдба не лека,
за жалост има го сред нас такъв.
Напразно търсим бащината къща, ...
Нарисувай ми душа.
Вземи молива, във шкафа забравен,
или палитрата стари бои...
Вземи листа хартия, там някъде оставен,
или платното бяло, дето в ъгъла стои... ...
В преследване на вятърни коне,
по пътя на нащърбеното щастие,
загубих ключа към едно сърце -
изчезна синьото на моят вятър…
В стремежа си да бъда съвършена ...
Без теб е трудно да живея.
Обичам те и не мога да преодолея
Ласките ти, думите - не мога да забравя,
Колко грешки не мога да поправя,
Ала прости ми - обичам те!
Разбрах какво е грешка
и какво - не(до(разум)е)НИЕ
Да се събличам по старите си рани,
за бъдещето това е в непотебност.
Да бъда вятър в запостели мелници ...
Нима когато лястовиците отлитат на юг наесен,
не оставят и мъничко тъга...
А може би точно тя им дава сила, смелост,
да се завърнат пак напролет
със заякнали криле... ...
Финалът е ясен - кристално -
мълчалива цигара вместо сбогуване,
после пътища - диаметрални
и къси пресечки в случайно сънуване,
нови любови и нови раздели, ...
Погледни ме, Любов, погледни ме
с твойте чисти, красиви очи
и с росата си в тях - изплачи ме,
превърни ме в шептящи сълзи.
Говори ми, Любов, говори ми, ...
Ще ги намеря... Сещам се за тях.
Захвърлени сами, те дълго са стоели.
Да ги използвам тъй отдавна спрях -
във мрака там дано са оцелели!
Премазани под тежестта на самота, ...
Изрекох тиха изповед пред корена,
от който беше вярата поникнала,
в сърцето си положих я – реликва...
отключен стон от раклата на спомена!
От лудостта на мъдрия отпих! ...