Poesía de autores contemporáneos
Обичам те 🇧🇬
устните ти, погледа ти,
усмивката ти. Само ми
кажи и твоя завинаги
ще бъда. Обичам те ...
Шейсет минути 🇧🇬
в мен остави.
Нощем чувам гласове.
Поредна гара
влака бави, ...
Пътят на иконата 🇧🇬
и с мисли за нещастни дни
вървят притихнали по склона
приведени мъже, жени.
Във ранна утрин мразовита ...
Улицата... 🇧🇬
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...
Не съм богиня 🇧🇬
не си мисли, че мога да простя!
Тя само любовта неземна
живее в моята душа.
Тя скрита е в сърцето, ...
Рекичка 🇧🇬
там нейде в нищото отива.
Аз пък, следвам я, глупака!
Какво ли още мен ме чака...
Тя си върви, където иска. ...
Пакостник съм и умник 🇧🇬
и дрешник да реди захвана.
Погали рошавата ми глава
и с пръст сърдито се закани.
Искам днес да си послушен, ...
Понякога 🇧🇬
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има, ...
През други... Очи... 🇧🇬
Откакто се срещнах... С Душата...
На всички злодеи... Простих...
Изкупих им, даже вината...
И после зачеркнах... Изтрих..! ...
Лятна страничка 🇧🇬
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...
Благодаря ти, Господи! 🇧🇬
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...
Страхувам се 🇧🇬
Страхувам се да те погледна,
от погледа ми ще личи
любов красива и неземна,
любов от дълги летни дни! ...
Едно летящо старче 🇧🇬
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...
Пътешествие 🇧🇬
със мека майчина ръка.
Отпуснато трептят платната
без вятър в младата душа.
И корабът се носи леко, ...
Розови столични приказки 🇧🇬
Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара
в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,
да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.
Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги ...
Българският род 🇧🇬
Вървя и гледам моите българи сега,
навели върху телефон своята глава.
Нищо друго не е важно за тях сега,
харесват на някой непознат история! ...
Татуировка 🇧🇬
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...
Да живее логиката, казвам! 🇧🇬
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
В сянката на есенните дни 🇧🇬
и пръсти в косите ми зарови.
Подплашила кресливи врани,
есента със цветните балони.
Тъга и радост в мен напират, ...
Непослушко 🇧🇬
Не е вярно, а лъжа!
Няма като мен кротушко,
най-добрият при това.
Е, понякога се случва, ...
Сърцето ти е пълно с вихрогони 🇧🇬
дали случаен беше този час?
Сърцето ти е пълно с вихрогони.
Те носят мен и теб, те носят нас.
Летим в безкрайност от любовни думи ...
Вечност 🇧🇬
снеговете потичат в буйни реки.
Един благоденства, друг пък е скот,
плуват човеците в свои води.
Всичко е преходно в този живот. ...
Тишината ми дойде на гости... 🇧🇬
Секнаха във пощата писмата...
Телефоните замлъкнаха... Умряха...
Никой не почуква на врата...
"Приятели"... И близки дето бяха..! ...
Блато от лъжи 🇧🇬
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...
Съревнование за лунатици 🇧🇬
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
2019 🇧🇬
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?
Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко, ...