Коледа - илюзия на бедността,
запалена свещичка от неверник,
престъпник се кълне във верността,
хорото на порока води днес свещеник.
Причастие, измислено от грешник стар, ...
Душата ми се пълни с нежни звуци,
кънти във мен безгласната китара,
а въздухът се движи мелодично -
попива в мене и изгарям.
Изгарям, но в сърцето ми остава ...
Аз не искам да бягам от себе си.
Не искам да гоня и вятъра...
Искам живот с надежди обрулени,
сол на парцали за моите бъдещи рани.
Аз не искам танцуващо Слънце за мен. ...
Защо са ми, не зная аз, очите,
когато с тях не мога да те зърна?
Защо са ми, ръцете, без които
дори крила да имам, няма да си тръгна?!
Защо са сетивата, без които ...
Здравей, понеже хубав повод днес е,
но патосът фалшив не е за мен,
със стих, наместо цвете или песен,
те поздравявам в Неговия ден!
Дали със мен щастлив ще е - не зная! ...
А сутрин, бяла мантия студен
и хрупкав сняг града ни прероден -
след нощ, когато в диви пререкания
се бори в теб крадецът със избрания -
е скрила, за да срещне мъдър ден. ...
"Пътеки"
Между две пътеки - "живот" и любовта,
би ли си избрал да дишаш,
без в живота ти да има любеща жена?
Точно там между две алеи - радост и тъга, ...
Приветствах утринното слънце,
на оня пуст, забравен морски бряг,
който бледите вълни прегръщаха
и галеха спокойно с нежния си глас.
Приветствах невидимия образ на бриза, ...
Падат листата, един подир друг
ронят се дните в късната есен.
Стърже безмилостно времето с лък
по нерви оголени своята песен.
Право дървото все още стърчи ...
При всяка стръмнина в живота ни
ти се предаваше, отказваше да се пребориш,
а беше достоен за това.
А аз бях там, винаги до теб!
Тихо шепнеща, че животът е радост и тъга... ...
В тишината се докоснахме без думи,
душа душа погали със любов,
очи в очи се вплетоха безумни,
сърце в сърце потърси смисъл нов.
Ръце в ръце потърсиха опора, ...
Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
Лежи и не мръдва - същински мъртвец. ...
Видях писалката на старата ти маса
и си спомних отново за теб.
Обзе ме болка, имах тъжна нагласа,
пустотата се рееше в мен.
Видях писалката на старата ти маса ...
Живеем в трудни времена,
парите не достигат, мизерници сме всички.
Така ли живеят и други по света?
Всичко ли движат тези пусти парички?
Хората гладуват, работа няма, ...
Ти, моя възраст, наречена средна…
(вече средна не е трийсет и три…)
Безобидна? Смирена? Безвредна?
Всички пожари ли ти угаси?
Любовта ти дали се изгуби ...
Широки булеварди, осветени
от лампи и изкуствени слънца
и улички, небрежно подредени,
със скрити зад прозорците цветя.
Пътечки горски, кътчета незнайни ...