Второ действие
Тя: О, мили мой, стана инцидент -
наля си отрова, вместо абсент...
Дали си спомняш разговора ни предишен...
за думите - прости ми... Коментарът е излишен. ...
Заслушах се със страх във тишината,
усещах я - поглъщаше ме хищно,
убийствено пълзеше тъмнината
и сенки появиха се от нищото.
Дочувах странни плачещи акорди ...
Ако някой (жена все пак) се припознае като герой от стихчето, моля да не ми предоставя skype адрес, защото после пак ще трябва да пиша нещо такова...
:)
А за неверниците... вижте каква обява открих преди време във родното уеб пространство:
"Търся жена за платоническа връзка, мила и нежна, с която да ...
Зад витрини стаено е живото минало,
древни надписи дремят под прашни стъкла.
Под ръцете човешки, отдавна изстинали,
свети спомен за стари, добри времена.
Времена на герои, творци, откриватели, ...
Дочух среднощ в съня на Мнемозина
сонати от умиращи цикади.
Там някой безвъзвратно си замина
и някой безвъзвратно го изпрати.
Издигам зид от ветрове и пясъци ...
Да имам нож мезето да си режа.
Да имам нож стоманен с остър връх.
Да имам нож сърцето си да срежа.
Да прокапе същината му – овлагнал мъх.
Да имам вода, за да се мия. ...
Не ме навирай в тези романтичности.
Аз имам съвсем друга душа
и винаги във влюбването съм била различна.
Нима мислиш, че за теб ще се променя?
Нима очакваш будно да те сънувам ...
Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
Разголена душата коленичи,
крещи две думи във екстаз
и времето, което беше ничие,
разтвори вечността в едничък час.
Потънах във морето на очите ти. ...
Отдавна няма смисъл във зениците.
Горчи от толкова предчувствия за вярност.
Посоката е все към хоризонта,
но пътищата вече са различни.
И дланите - опънати въжета - ...
Не знам какво е загуба на време.
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш, ...
Нова пътека. До изгрева стъпвам по тръните.
В утрото плисвам вода - да върви на късмет.
Хващам се здраво за всяко поредно разсъмване -
цвете да няма - от плевел ще свия букет!
Тръгвам. Под мен уморени са старите пътища. ...