Poesía de autores contemporáneos
Детски години 🇧🇬
когато бях аз още дете.
Всичко тъй хубаво беше
в средата на деведесетте.
Близки приятели бяхме ...
Васил Левски 🇧🇬
най-великият герой,
който не забравяме дори за миг
и го почитаме в ден велик.
Участвал е той в легиите на Раковски ...
Как тихичко падат листата 🇧🇬
във шарки тъмни сега обагрен е светът.
Звездите също липсват и нощната печал,
отчаян вопъл е – без капка жал.
Есен е сега. Как тихичко падат листата! ...
Тя 🇧🇬
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма - ...
Забрава 🇧🇬
забравяме се всички и всичко в нас горчи,
всеки поема своя път различен
с нови хора и техните съдби.
Очите чакат, гледат, плачат, ...
*** 🇧🇬
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак, ...
И аз ще бъда птица 🇧🇬
и дълга житейска борба,
във края на пътя изминат,
почувствам, че близо е Тя…
Когато от дългото скитане ...
Нов Световен Ред 🇧🇬
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове, ...
Луда 🇧🇬
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...
Лице 🇧🇬
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени, ...
На тавана съм скрила мечтите си 🇧🇬
пепелясаха в стария скрин.
До живота писма недописани
се зазидаха в моя комин.
На тавана – с молците и мишките – ...
Не спирай 🇧🇬
чанта през рамо,
бързаш през времето.
Не спирай се само!
Усмивката сложила ...
Пони с панталони 🇧🇬
и си пони там видях.
Ех, че сладко малко конче!
Искам мое да е аз!
Ще му давам по бонбонче ...
Споменът остава 🇧🇬
ала споменът остана.
И пак ранява ме, ехти
любовта неизживяна.
И в мислите те няма, ...
Самотен ездач 🇧🇬
а насреща тишина.
Пътя търсиш в тъмнината,
но попадаш на стена.
Ездач самотен е съдбата, ...