Колко караници, смехории и тъга преживяхме с тебе,
а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,
обичахме се, но почти като на шега,
живяхме си с поникнали крила
и вярвахме във велики чудеса. ...
Стъпките ми рушаха тишината,
а ехото ги следваше нататък,
където ти седеше и мечтаеше.
Приближих се и подадох си ръката,
мигът на радостта ми беше кратък, ...
И в утрото отново пак е пъстро.
Дърветата – с разтворени чадъри
дълго шепнат през деня до късно,
че днес затворили са всички бури.
А аз вървя с усмивка по паважа, ...
С теб живеем в различни вселени,
аз крещя... Ти ме чу може би.
Аз и ти сме до гроб разделени
и оплетени в чужди съдби.
Аз и ти – ветрове разпилени, ...
На стъпалата на Алма Матер
Сега ме няма там. Сега ме няма.
На стъпалата седнали са други.
Как ми се щеше за секунда само
да съм и млад, и до досада влюбен. ...
Паяжинна дрипа в ъгъл потъмнял
полъх тих люлее. Топъл слънчев лъч
по стената бяла лази изтънял,
а пък аз в леглото мисля си - калъч
пак ли хвърлих, Боже, та отново сам ...
Допуснах те близо до сърцето си.
Поканих те дори в моя дом.
Пред теб разголих се, разкрих лицето си.
А ти дойде и си отиде... мълчешком!
"До после" само каза и си тръгна, ...
Благодаря ти, мамо, за твоите ласки и грижи
през всичките тези осемнадесет лета...
Благодаря ти, мамо, за любовта и красотата,
с които стопли моята детска душа...
Благодаря ти, мамо, за миговете на щастие, ...
Седнах след това до онова дърво
на "Витошка" и "не знам си коя" и просих
с една бира в ръка
но ти я знаеш бирата - ти ми я даде
звънях на хилядите хора в живота ми и всички ми казаха "обичам те" ...
Звездата ти угасна в моето небе,
а дъждът в очите ми се изваля!
Вече нямаш място в моето сърце.
Мълчи! Късно е, ще си вървя!
За тебе да плача вече не мога... ...
В навечерието на този светъл български празник,
аз съм поставен пред дилема.
Дали да ти звънна да те чуя,
или да оставя на съдбата да ни срещне.
Последния път като се видяхме, ...
Ако издигна в култ аз фалоса,
къде остава мойта женска гордост,
така ранима и несмогваща
да отхвърли твойта мъжка разпнатост.
Понякога те исках кат Христа, ...
Едно момиче вече сто години
живееше със костенурките в гората,
шептеше приказки с вълшебни думи,
научи ги и как расте тревата...
От сливи – мънички дивачки, ...
Тук липсването е подписало неделята,
облича в рокли бистрооки часове
и ги разхожда бавно по алеите ù,
припомняйки си скъпото лице.
Небето ми се пълни с гълъбите ...
Погледи и думи върху себе си сбираше -
в пустиня попили капчици дъжд,
искаше друг да погледне - от мъка умираше,
тълпата път струва, но къде е желаният мъж.
Коленичила гола, през нощта до реката, ...
Попаднах сякаш в огледална стая
и времето пречупи се квадратно.
Отново - мъж, отново - то се знае,
да ме напътства някакси решава.
И този жест - за шал през раменете ...
Как да спра, щом нямам страх
и друга да се нарека... не мога.
Да те променя ли? Няма как.
И смисъл няма, просто... сбогом
Как да спра, щом нямам сила ...
Днес не искам да съм силна.
Днес искам да видиш сълзи -
черни, задушаващи, убийствени,
толкова горещи, че след тях всичко гори.
Не искам да съм силна. Остави ме да плача. ...
В далечината къщите са сгушени на хълма
и времето сякаш е спряло за тях.
Животът замрял е, замръзнал
под тънък слой лъскав прах.
Комините вече не пушат, ...
Прекрачва залеза и цвят от олеандър ти носи,
а ти си абаносова мечта!
Мечти ограбваш и не просиш.
Сеньора и принцеса, а сама...
Разказваш му най-желаната приказка. ...