Poesía de autores contemporáneos
Белоградчишките скали 🇧🇬
Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,
обличат ги, сякаш са къс кадифе.
На небето усмихват се - с мир и надежда
живота посрещат на новия ден. ...
Смърт 🇧🇬
стича се бавно по лицето
на една самотна душа.
Желае тя в нощта
да го докосне с ръка. ...
Споменът за теб 🇧🇬
Имаше един човек,
за който никой не намери лек.
Той си отиде от света
без никаква следа. ...
Послание от Космоса 🇧🇬
Жадувам да отида в планината,
във девствените диви лесове,
в утрото, когато заискри зората
и Слънцето огрее дивни върхове. ...
В себе си погледни 🇧🇬
Назад, назад и все назад -
не ми ли върви или съдба...
усмихвайки се отново злорад,
живота си виждам в огледала! ...
Промяната 🇧🇬
мечтая да се върна там, където сбърках,
по улиците, където срещнахме се аз и ти
и заедно запяхме тази песен,
върни ме в спомените ми тъй стари, ...
Да обичаш късче лед!!! 🇧🇬
даже и престорена....
Съжаление не търся, разбери!
Така ли можеш да отвърнеш само
на моята любов, на обичта ми... ...
На перона 🇧🇬
и на утрото в ранния час,
ала моята роля в театъра
ще е кукла без жест и без глас.
Оголелите клони на времето ...
Вярност 🇧🇬
в очите ми винаги имаше сълзи,
когато чувах гласa ти, но ти
не беше до мен.
Със сълзи, знам, не ще те върна, ...
Познато прозрение 🇧🇬
всичко, което обожаваме?
Така се завърта светът,
че сме устроени да страдаме.
Отвори очи, осъзнай прекрасното, ...
Щастлива... 🇧🇬
Една сълза след вятъра се спусна.
Една сълза по стръмното се търколи.
Една сълза да търси тебе, тръгна...
Една сълза студена се провира. ...
Миличък, виждам те... 🇧🇬
виждам как луната чертае ти профила,
миглите трепкат в лицето ми...!
Огнена топка съм
(Прости ми!) ...
Мъките са парцаливи дрешки... 🇧🇬
Не заключвай болката във плен -
мъките са парцаливи дрешки!
Понесъл неразцъфнал цвят зелен,
на пръсти стъпва утрешният ден... ...
Просто си гледам... 🇧🇬
и гледам през прозореца.
Самичка съм, не ми трябва друг,
аз просто гледам как минават хората.
И знам, че няма да спра никой, ...
За да ми уловиш смисъла... 🇧🇬
Меридианите са само хамак (на мислите)...
Екватора е рапида в сърцевината на Земята...
Полюшвам се (не съм пеперуда),
просто съм забита, за да ме уловиш, ...