Poesía de autores contemporáneos
Миг 🇧🇬
символ на лъжите са те.
И миг единствен - пръв и последен,
непрестанно мислите ми гори.
И пак мечти... копнежи, омраза дори... ...
Огледало 🇧🇬
взираме се в човешкото
празно пространство
с поглед странен
в огледалото отсреща. ...
Една година 🇧🇬
Към мен протягаш мъничка ръчичка
и с пръстче ми показваш "На една".
Да, вчера духна първата свещичка -
една година бързо отлетя! ...
Отшелник 🇧🇬
Един отшелник плакал.
Сълзите му отронени в нощта
покълнали завинаги
в недрата на земята. ...
Играчка 🇧🇬
поглед смело прави пирует.
Несъмнено ще оказвам тази вечер пак
силата на своя нежен силует.
Фриволна, желана, с коса разпиляна ...
Приятелки 🇧🇬
ще видим колко път зад нас лежи!
Как бързо времето отлитна,
колко малки бяхме, а сега сме големи жени!
Колко трудности заедно изживяхме ...
Робот 🇧🇬
моето сърце разби
и кръвта – масло за смазка,
механизма повреди.
Очите ми кристални ...
Безброй пъти... 🇧🇬
Безброй пъти изричаш!
Обичам те!
Безброй пъти, сякаш правиш магия...
Сякаш внушаваш ми, че ме обичаш! ...
Жена 🇧🇬
Като зърно, затворило в себе си
на гъвкави славянки хубостта.
На оня хан първичен дързостта.
Вървя в света обичана, отричана, ...
Искам 🇧🇬
как сърцето ми тупти за теб.
Мислих си, че никога няма
да изпитам това чувство.
Иска ми се да ти покажа ...
* * * 🇧🇬
Красивата кукла танцува,
в силуета си тъжен тъгува.
Въртеливо над шепа любов се върти,
а ръцете ù бели изпускат искри. ...
Трябва да се бориш 🇧🇬
Щастието свое продаде ти,
вярата за по-щастливи дни
на кладата, построена от лъжи,
без жал сред пламъците изгори. ...
Зов 🇧🇬
Къде са тези, дето така силно обичат, неразбрани от тълпата?
Къде са - искам тях да срещна, силата им да усетя и като тях да стана гореща?!
Къде са тези, чийто поглед ясен и чист е?
Къде са тези, чийто ум е така бистър? ...
Обезвереност 🇧🇬
старчески плач,
цигарен дим,
суетата
се показа ...
Нежна дрога 🇧🇬
гласът ти е поредната ми доза,
без да питаш влезе в живота ми
и сложи на сърцето ми окова.
Вече съм във плен на любовта, ...
Вяра 🇧🇬
На първите изобщо не прилича.
В него няма тъжни дълбини,
защото съм щастлива и обичам.
Съмнението остана тъй далече ...