Дали съм лоша? Няма как да знам!
Дали добра съм? Няма как да бъда!
Но храм на лудостта е моят храм,
от който всеки скитник ще изпъдя.
Когато искам, мога да лекувам ...
Гледам все пред мене снимки две стоят
и две жени ме гледат - съдят и мълчат.
Съвест моя? Не, по-скоро не разбрали,
две жени ме съдят, но мълчат.
Аз познах ги тези две красиви дами ...
Не си до мен - далече си, далече,
на чуждо място сред студени хора,
душичка - цвете си - ти, мъничко човече,
не се предавай - ще ти бъда аз опора.
Със твойте сладки устни шепне ми морето, ...
Дали си ти онзи, който тъй отдавна чаках,
или пак излъгана ще бъда в своите мечти.
Отидоха си всичките надежди,
твърде наранявана оказах се, уви...
И сега ти нямаш и представа, ти дори не знаеш ...
Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов. ...
Отново се оставих да бъда прелъстена,
отново повярвах на мили думи и фалшиви усмивки,
отново ме измамиха и аз
отново повярвах и продължавам да вярвам,
че във всеки има капка човечност. ...
Искам толкова много неща да ти кажа,
да те утеша и макар да знам,
че утеха няма да ти донеса,
искам да опитам, или с тебе да скърбя.
Искам опора да ти бъда, ...
За любовта аз плащам скъпо –
разбрах, че трябва да се боря,
но се страхувам някъде по пътя
да не угасне тя и ужасът да се повтори.
Боже, Ти знаеш колко силно съм обичала ...
Сърцето побесняло тропа – старият работник в гърдите ми тунел копае.
Тунел. Но за къде ли? - самият той не знае.
Скреж плете със бледа прежда фигурки по мътното стъкло.
Китарата лежи като мъртвец на моето легло.
В ъгъла, където бере прах пердето, капанът чака своя мокър плъх, ...
Бяхме много близки с теб.
Ти си тръгна - себе си наказа
за това, че аз напук, в стихове
всичко за душата си разказах!
Но прости, аз просто съм жена! ...
Разхвърляна съм късово из дните,
а всеки миг е цялост - като сфера...
Понякога буксуваш във очите ми
и никой друг не мога да намеря.
А птиците, родени от съня ми, ...