Poesía de autores contemporáneos
Буря 🇧🇬
(посвещавам на моя приятел Русин)
Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки ...
Сън ли бяха 🇧🇬
или тайнство незнайно на съдбата,
в магията на чувства взаимни
да трептят в радост сърцата?
Сън ли бяха клетвите горещи ...
Войник 🇧🇬
,,Ще отида аз запас!''
Ала чу го дядо Гого,
на това се смя той много.
После каза тъй на Спас: ...
Пепеляшка 🇧🇬
Бързи стъпки изкачват мраморните стъпала,
Остро проскърцване - отваря се дъбовата врата.
В процепа от пареща светлина
изгрява образа на Непознатата. ...
Толкова ли много... посветено на Бианка... 🇧🇬
Свобода
за теб… и за мен…
и кръв…
толкова ...
Проблясък 🇧🇬
сломена от поредната обида,
въздиша коленичила в нощта
и пита се: "Кога ще си отида?"
Потъва в океана от сълзи, ...
Любов 🇧🇬
сама насред черно поле –
любовта, тази безделница,
се върти от сърце на сърце.
Колелото зъбато се върти безспир, ...
Бе снежна неделя... 🇧🇬
лавина затрупа сърцето,
а бе просто мрачна неделя,
намокрила до кости момчето.
А бе то момчето, кат страж, ...
Моите очи - предатели 🇧🇬
когато ми говориш.
Загледай се в моите очи,
когато ме докоснеш.
Загледай се в моите очи, ...
Тихо се опитвам... 🇧🇬
портата на нечия душа -
моята душа, с която спорех
и разпъвах като на игра...
Мислех я за силна, ...
Истинска жена 🇧🇬
но да обичаш най-вече сърцето,
да му обичаш безкрайно душата,
да го обичаш повече от теб самата!
Да искаш да бъде щастлив, ...
Нека да съм сама 🇧🇬
в най-меланхоличните дни
до тебе дотичах, но забравил си ти.
Сълзите се стичаха,
в мен бе празнота. ...
Герой 🇧🇬
че герои съществуват.
Дали скрити в нас или просто...
наяве в нечие наскърбено лице...
Вървиш улиците на живота си ...
Сириус 🇧🇬
на АНГ
Поставена ми е задача,
и не от кой да е!
от Ангел, онзи там небесен, ...
Жесток художник 🇧🇬
Някой казвал ли ти е, че си художник,
който страхотно рисува по сърца,
но не с четка, а забива ножа
и красиви багри прави му кръвта. ...
Валеше дъжд 🇧🇬
но не падаше и капчица дори.
Тласната към ръба на острието
си представях, че не може да боли.
А дъждът нагоре си валеше ...