Когато чувстваш се на дъното,
загърната в безмълвна самота,
докосни с длан отраженията в тъмното,
създай си сам пламтяща светлина.
Когато си затворен в крехката си същност ...
Стоиш пред огледалото.
Сякаш се виждаш за първи път...
А в ръката ти - чаша.
Пълниш я с вода.
Вземаш кутийка, пълна със заблуда, отваряш я като кутията на Пандора. ...
... А стълбите не водят до звездите.
И ниското е твърде вкоренено
в зародиша ми на човек. (Не птица.)
Навярно липсва още малко смелост...
През нощите крилете ми набъбват ...
Голямото сбогуване
... на най-голямата ми болка
Започна се... голямото сбогуване
на две сърца, които се обичаха,
на две души, от завистта погубени, ...
С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство
кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна
с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога
след завръщане от нощният бар олекотена неонова
сълзите да настаня в свивките на бедрата си ...
Днес ще те обичам повече от вчера.
За в бъдеще... по-силно от преди.
Ще те оставя да си идеш, после пак ще те намеря,
защото имам нуждата да ме обезличиш с очи.
На пътя ми заставаш, как да те подмина? ...
Живеел в древна, приказна страна
един владетел - мъдър и достоен.
Идея на живота му била
на всяка мъдрост да намери корен.
Обграждал се с прочути мъдреци, ...
От много студ усмивката ти горчи...
В зори се будиш, разпилян,
със сърце преляло от мечти,
а в очите ти - една болна самота,
сякаш си сънувал... мен! ...
Копнеж
Водата е червена, където вървиш по пътя.
Вървиш по спомени, където всичко болка е!
Река мъртвата на мечтите, небето покривало,
вятърът студен обгръщат твойто тяло. ...
Обич моя, неподправено чиста,
с този дъжд, що вали от сърцето ми,
мий гнева с нежни капки в очите ми.
В мисълта се поспри - да е бистра!
Мъко моя, неочаквано близка, ...
С очите си - шепи -
греба от океана на твоята недостижимост,
а лодката на моята самоувереност,
изпълнена догоре със сълзи,
потъва между бреговете на бедрата ти, ...
музика: http://www.vbox7.com/play:c24304a3
Дъгата на очите ти премина
през най-тревожния, ранимия ми кръг.
И спря се там, къде спомен има-
във паметта наля на капки смут. ...
О, мила, голотата си недей мрази.
Мислиш ли, че похотта се скрива с дрехи?
Вярваш в недоказаните си сълзи?
(Поиска. Бях... а ти наричай го утеха.)
Устни с ягоди посипа. Обичам, да. ...
Смехът ми до прозореца мълчи.
До гуша ми дойде от коридори.
От гениално-луди. От Дали.
Омръзна ми сама да си говоря.
Смехът се вие. Ставам лабиринт. ...