>>> По "Славеят и розата" на Оскар Уайлд.
>>>
>>> "Преписах" за един виртуален приятел тази приказка така... и реших да споделя "преписа" с вас.
>>>
>>> С поклон пред гениалния Оскар Уайлд! ...
Върви си, тръгвай и не спирай.
Не се обръщай, не плачи.
Не искам пак да чувам
колко ме обичаш и колко много те боли.
Не съм за теб, момче, разбра ли... ...
Измислях ли те в нощите безсънни,
подпряла длан на клюмнала глава,
или те досънувах в сънищата бели,
надянала през рамо сините крила.
Реалното е вече тъй невероятно. ...
Бъдете земни, коректни и добри,
животът сервира ситуации странни...
Не винаги с блясък и слава върви,
а има промени, сривове славни.
От блясък и горделивост ненужна, ...
Цял един живот
Съчиних си приказка, в която ти игра
онази роля, която аз ти отредих -
плачеше и се смееше по заповед, нали?
Сега защо се сърдиш, ми кажи? ...
Ето я безсънната нощ поредна,
а обещавах всяка предишна да е последна...
Но чаках отново с надежда,
че тази нощ ще те срещна.
Самотна се вслушвам в тъмнината ...
Тъй тежко е сред хора да си сам,
тъй трудно е самичък да се бориш
и вечно да оставаш неразбран,
сърцето за света си да затвориш.
Не ще почувстваш болката ми, знам, ...
И думите ми в единство ще се слеят,
когато сопна се пред всички.
Заедно със смелостта си и неволята
в тишината всички ще замълчат.
И силна съм. И всичко съм. ...
С магия тайнствено забулена
се спуска бавно вечерта.
И бледата Луна зад хълма пак изгрява.
И нежните сърца тя пак с Любов дарява.
И ний поемаме по Лунните пътеки ...
Задъханите дни са ми любими -
живея ги на екс! За всеки миг
парче от спомени съм отделила,
за да останат те незабравими.
Затова съм трудна за обичане - ...
Ти ми звъниш... Отново телефонът вибрира.
Дали не грешиш? Или да греша аз не спирам?
Търсиш ме, ала защо? Няма ли край тази интрига?
Не виждаш ли, че ми е все едно? Не ти ли стига?
Ти ми звъниш... А аз искам на него да се обадя... ...
Братко мой, с тебе тъй различни,
една и съща е нашата съдба,
делим болезнена една тъга,
двамата изгубваме съвършената жена.
Тя бе за мене, тебе, хляб, ...
Дали от нещо някога си се страхувал?
Кажи ми, моля те, аз искам да те опозная.
И колко пъти ти си се преструвал?
Кажи ми и аз пред тебе всичко ще призная.
Познал ли си ти мъката, която ни прегръща? ...
Хортензията не цъфна. И няма да цъфти.
Във каменната сянка на старата стена
колония от плужеци и лигави петна
в короната й пъпли. Следа от слуз блести
по плочите гранитни и сребърни ветрила ...
Вървях по алея в шумния град,
случайно погледнах към градското небе.
Видях ято птички, разперили криле,
отлитащи далече на юг
към други земни светове. ...